Entries in the '' Категория

Пулт за управление на душата

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар“. Предговор. Статията „Водачът на магарета“, п.85: … Работата е в това, че водачът на магаретата, който върви зад тях, е помощ за душите на тези праведници, изпратена им от най-висшето ниво, за да ги издига от стъпало на стъпало.

… Затова съобразено с величината и стъпалото на всеки праведник, Творецът му изпраща висока душа от необичайно ниво, помагаща му по пътя. … Това се нарича „ибур /зараждане/” на душата на праведника.

Въпрос: Кога ни удостояват със зараждането на душата на праведника?

Отговор: Когато желаем да се издигнем. Няма никакъв проблем! Поетапната  стълба не се променя. Силите, действащи на стъпалата, са неизменни. Всичко е достъпно, всичко очаква сигнала за стартиране. А тази система се стартира от нас.

Няма какво да чакаме. Натисни  „бутоните”, дръпни „лостовете” и всичко ще заработи.Ти трябва да стартираш този механизъм. Той се намира в твоя власт – заповядай!

Затова „кога” – зависи от човека. Когато пожелае.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 11.01.2011

[32506]

Нито секунда покой

Въпрос: Кой трябва да надвие злото: аз или Творецът?

Отговор: Каквото и да ми говорят за Твореца, аз трябва да работя сам, от началото до края. А после, съгласно това, което се разкрие, аз определям как то се случва: само по себе си, благодарение на моите усилия, или с помощта на някаква висша сила.

Не си струва да чакам нещо да падне отгоре. Нищо няма да падне. Със своите сили и старание аз трябва да разкрия съществуващата вече картина. Всичко зависи от това доколко ще се приближа до нея. Аз съм все едно дете, което расте само в тази степен, в която иска да порастне. И това желание то трябва да изгражда само. Ето сега си представи какво би му дошло до главата.

В нашия свят децата се развиват по естествен начин и ние едва успяваме да ги догоним. Детето се носи навсякъде, винаги нещо му се иска. Ето така и ние трябва да вършим своята духовна работа. Иначе няма да се развиваме, няма да растем. А ние вместо това си устройваме и почивки и прекъсвания за размисъл.

Нима детето си дава почивка? То няма нито секунда покой, то всеки един миг трябва да постига света.

От урока по статията на Рабаш, 11.01.2011

[32481]

Ти ли си върху „магарето” или „магарето” върху теб?

Книга Зоар. Предисловие. Статия „Водачът на магарета“, п. 85: Слезли раби Елазар и раби Аба от своите магарета и целунали магаретаря.

Казали: „Толкова е велика мъдростта, която владееш, а побутваш отзад нашите магарета. Кой си ти?”

Казал им той: „Не питайте кой съм, а по-добре да вървим да се занимаваме с Тора. И всеки да произнесе думите на мъдростта, за да освети този път”.

Въпрос: „Магаретарят”, пришпорващ отзад – това задължителна степен на нашия път ли е, или той може да върви и отпред?

Отговор: Това се променя в зависимост от отношението на човека. Отначало той върви отпред, а неговото „магаре” – отзад. След това започва да разбира, че напредва именно за сметка на своето „магаре”, а не сам за себе си, и целият този път се състои в това да превежда „магарето” от степен на степен – с помощта на точката в сърцето, заключена в него. Тогава „магарето” става  нещо важно.

Човек лесно може да преодолее този път, защото „човекът” –  това е точката на Бина, точката в сърцето. Ако тя се намира вътре в него, нищо не и коства да се издигне, защото тя се е спуснала специално, за да вземе цялото това его – същото това „магаре”, Малхут, желанието да се насладиш – и да го преведе нагоре.

Затова са важни не тези двама човека – мъдреците, вървящи по пътя, за които разказва Зоар, а е важно „магарето” с всичките си атрибути. И ако е така, то важен е и „магаретарят”.

А тези двама мъдреци са само точка, стремяща се да достигне целта. Вярно е, че това е важно, и тук е целият свободен избор на човека, началото на работата, с която той е съгласен и нейното направление. Но реализацията на тази работа е само за сметка на „магаретаря”.

Ако с помощта на Тора (светлината, връщаща към източника) те не се сдобият  с връзка с тази висша сила, дошла да преведе егото им нагоре, те няма да се поправят и няма да се издигнат. Тоест те изучават Тора на същото това „магаре”, с целия негов тежък товар – с помощта на „магаретаря”

Излиза, че „магаретарят” всъщност ги обучава как да вървят, къде да стъпят и по какъв начин. Той става техен учител – именно на тези мъдреци, а не на „магарето”. И затова самите те могат да се издигнат.

Тук се получава взаимно проникване на Бина и Малхут. Отначало аз мисля, че най-важното са тези двама мъдреци (човекът в мен, който трябва да се издигне). След това започвам да забелязвам, че този човек е нужен само за  да преведе „магарето” от подножието на планината до чертозите на Твореца.

След това разбирам, че главното в тази работа е „магаретарят” и той трябва да ми помогне да водя „магарето”. А впоследствие разбирам, че „магаретарят” ми е нужен, за да ме обучава.

Тук се сменят техните роли и значимостта на всеки от тях. Но в крайна сметка всички се съединяват заедно: ти на „магарето”, „магарето” върху теб, и всичко се подрежда.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.01.2011

[32399]

Украсяваме годеницата

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1989, статия 12, „Трапезата на годеника”: „„Годеница” се нарича работата по време на изгнанието, когато ликът на Твореца е скрит. Тогава над човека властват силите на разединението.”

Кабалистите се стараят да ни обяснят един прост принцип по различни начини.

Като цяло, творението се нарича „годеница”. Това е „материалът” на желанието, което трябва да издигнем на висотата на Твореца и да се слеем с Него, разкривайки Добрия и Творящия добро.

Когато в нашия мътен материал се появят проблеми, необходимо е да разберем, че не трябва да го анулираме, а да го „осветим”, поправим. И така, всеки път с негова помощ да се издигаме все по-нагоре. Именно от онова, което добавяме в авиюта от разкриващия се материал, за нас, едно над друго се изграждат стъпалата на духовната стълба.

Това е цикличен процес и тук се изисква просто действие. Точно както в компютъра, всичко се определя от избора между две положения: „да” и „не”, „0” и „1”. Сумирайки множество подобни действия, можем да стигнем до всякакъв анализ, да дадем израз на всякакво свойство, на всякаква форма на взаимоотношения между Твореца и творението, между силата на отдаване и силата на получаване.

Така единственото, което му остава на човек е да ускори времето. От една страна, той вижда, че „годеницата” е обезобразена, а от друга страна разбира, че егоисточното желанние изкривява истинската картина. Това желание е ужасно, то отхвърля човека от целта и го захвърля в падението.

Но, изучавайки „годеницата” през призмата на желанието за отдаване, човек вижда, че ако „освети” своя егоизъм, тогава ще успее да го „поразкраси”, „поиздокара”, както е прието да се разкрасява годеницата преди сватба.

В процеса на това „издокарване” са възможни различни ситуации. Понякога не сме съгласни да приемем своето егоистично желание, виждайки колко е уродливо то. Понакога е обратното – разбираме, че трябва да го приемем и поправим, да го украсим, полагайки старания.

А накрая, вървейки напред с вяра над знанието, поставяйки отдаването над получаването, ние стигаме до „трапезата на годеника”.

Като цяло, по този път има три състояния:

1. Сили на разединението, Шхина в изгнание – начало на анализа.

2. В периода на духовно изгнание, ние работим над годеницата, „издокарвайки” и „украсявайки” я.

3. „Трапезата на годеника“.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32391]

Вечерта на съботата…

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията Водачът на магарета“, п.81: Ет (тези) съботи са Мои“. Ет“ – указва за включване границите на съботата, 2000 ама от всяка страна, затова добавя думата ет“.

„Съботите са Мои“ – множествено число, горна събота и долна събота. Тоест двете са съчетани заедно и са скрити заедно.

Събота се нарича  пълното поправяне (Гмар Тикун), а целият процес, в течение на който се подготвяме за пълното поправяне, се нарича по време – „вечерта на съботата“, а по разстояние – „2000 ама“.

Сега, всички ние вече сме навлезли в този период, и затова се разкриват всички тези неприятни явления в света, принуждаващи ни по-бързо да стигнем до поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32405]

Искаш ли да се издигнеш? Помоли водача на магарета!

Въпрос: Какво да направя, за да може «Зоар» да проникне дълбоко в сърцето, в желанията и мислите ми?

Отговор: Да отвориш сърцето си. Повече нищо не е необходимо. Главното е да не се отчайваш и да не се успокояваш, а да полагаш усилия точно когато е тежко.

Статията „Водачът на магарета“ (книгата «Зоар». Предисловие) точно обяснява, че когато вървиш и твоето „магаре“ (на иврит „магаре“/„хамор“ – от думата „хомер“/материал, желание за наслаждение) повече не може да тегли своя товар, ти изпращат «водач на магарета», който помага на твоето „магаре“ да се изправи.

Разбира се, този водач боде „магарето“ с остра пръчка и това е неприятно – но ти вървиш напред. Затова, ако си съгласен на такъв водач – ще го получиш. Но трябва да помолиш за тези «убождания»…

Въпрос: Може би мога да помоля за нещо хубаво. Но как мога да моля за «убожданията» на водача на магарета?

Отговор: Ако не отъждествявам себе си със своето его и искам да се освободя от него, тогава напротив – смятам, че колкото повече „убождания“ получа, толкова повече ще мога да се отдалеча от него, да избягам от него, да се издигна над него.

Тези „убождания“ ще наранят не мен, а моето его. И ако се откъсвам, отделям от него и ни разделя разстояние, тогава не усещам върху себе си «убождането», което минава през него. Тъй като убождането идва само за да се разделя със своето его. И тогава не приемам тези удари на свой гръб. Те отиват към моя «Фараон», а през това време аз се издигам.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 09.01.2011

[32291]

Бъдещото общество сред древния свят

Въпрос: Защо кабалистите хиляди години са крили кабала от народа на Израел, а са разкрили нейните тайни на гръцките философи?

Отговор: Но това се е случило стотици години преди разрушаването на Втория Храм. През това време много учени и философи в света, не само гръцките, са идвали да се учат от кабалистите. Те са изследвали народа на Израел и са искали да го разберат.

Например Александър Македонски, който отначало си е поставил за цел да разпространи цивилизацията в целия свят се е обкръжавал с учени философи, които са изучавали живота на народа на Израел в този период. И затова той се е отнасял толкова добре към този народ.

Учените са се стремили да разберат мъдростта, съществуваща в древния народ Израел, живеещ по духовните закони. Тази мъдрост е била просто очевидна и е било ясно също, че този народ живее според особени обичаи, съдейки по това, как е било устроено цялото правителство и народ.

Съществувала е огромна разлика в живота на народа на Израел в сравнение с другите народи, защото става дума за варварски времена. А в Израел тогава е имало съвършена обществена система, човек е бил напълно защитен, по-добре от съвременната болнична каса и обезпечаване при безработица.

Това време така се описва в Талмуда: не е имало дете, което да не е умеело да чете и смята, да не знае устройството на света! Системата на образование (левитите) обхващала целия народ. Така е било организирано още от Моисей в пустинята след изхода от Египет.

Не е имало безправие, както е казано: „Човек, купувайки си роб, си купува господар!” Не е имало разделяне на обществото на висши и низши слоеве, никога в народа не са се почитали хора заради богатство, както е прието в други народи. Вместо това са почитали мъдреците.

Хората, дошли от други места, се удивявали и не са разбирали как става това. Е, да допуснем такива правила са могли да бъдат установени в някоя малка община, но да съществуват такива закони в мащабите на цели народи?!

Съществувало такова съединение в народа, такава система на правосъдие, особени събития и празници, ясен календар, по който народът е живял, всичко било организирано като в изправен часовников механизъм – съгласно висшия часовник. На този часовник се подчинявал живота в обществото – това е била абсолютно съвършена система, точно съответстваща на духовната.

И всеки е знаел какво трябва да прави – разбирал го е отвътре! Не е имало нужда от властители, армия и пазачи, въвеждаща със сила порядък, проверявайки и наказвайки. Всеки човек сам чувствал как трябва да се държи – това е било общество на всеобщото равенство.

Царят служел на народа, а не се докопвал до властта. Била е съвсем обратна пирамида – този, който е стоял по-високо, чувствал такава голяма отговорност пред останалите. Това коренно се е отличавало от начина, по който са живели другите народи и затова са идвали мъдреци да ги учат. Било е епоха на пророци и древните учени на народите на света приели много знания от тях.

Естествено, че както Авраам е искал да поправи целият Древен Вавилон, така и пророците не са отказвали никому в желанието му да се обучи на законите на мирозданието.

От урока по статията „Кабала и философията“, 10.01.2011

[32420]

Усилия и находка

Ние прилагаме страшно много усилия и с всяко усилие трябва да правим разчет: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?”

Трябва да правим всичко възможно, а също и да разкрием, точно къде да влагаме старания – в обединяването с другите, там, където е станало разбиването.

Трябва с всички сили да се стараем да възстановим единството на това разбито място, за да стане отново цяло, за да станем всички ние като един човек с едно сърце, и да живеем в поръчителство, т.е. в съвършено, системно единение.

Понякога ни се струва, че сме способни на това, а понякога – че не сме. Искаме помощ, но не можем да помолим за нея, защото все още не изпитваме истинска потребност.

Така етап след етап, човек, прекланяйки глава, поема курс към нови усилия. Той отново и отново пристъпва към работа в това разбито място, за да го съедини.

При това, предварително знае, че е длъжен да работи, докато не почувства нужда от помощ, а без неговото желание, помощта няма да дойде.

И в същото време, човек трябва да вярва, че няма никой, освен Твореца. Тогава, след всяко усилие идва отчаянието и новата потребност.

Всички тези етапи трябва да се преминат последователно, докато в човека не се натрупа голямо желание, докато напълно не се отчае от собствените си сили.

Тогава, чрез правилния вик, чрез вярната молба, човек ще пробие Портата на сълзите. Всички негови усилия ще се съединят, а срещу тях – всички светлини, които са идвали при него, принуждавайки го да се отчайва и оставяйки усещане за още по-голяма пустота.

Той се е старал и изобщо не е могъл да намери желаното, докато изведнъж не се установи, че не се е старал, а е намерил. С други думи, не той осъществява самото действие, а светлината, изпълняваща неговото желание и обединяваща го с другите в единно кли.

И тогава, в този съсъд се разкрива съвършената светлина, съвършеното свойство отдаване, Творецът. Така, човек накрая стига до своята „находка”.

Неговите усилия, помощ, отчаяние, вик – всичко, което се е натрупвало в преминатите стъпала, накрая е приело вярната форма. Всичко се е сляло в правилното желание и в правилното решение. И всичко е благодарение на онова, през което човекът е преминал по пътя.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32279]

Като куче на каишка

Въпрос: Работим с егоизма на човешко ниво. А как да се отнасяме към желанията на неживото, растителното и животинското ниво?

Отговор: На принципа на насъщната необходимост. Да взимаш толкова, колкото ти е нужно. Всичко останало само пречи. Казано е: „колкото повече имущество, толкова повече грижи“. Ако се занимаваш с човешкото ниво, тогава на останалите нива ще ти остане сила само за необходимото.

Например, някои държат в дома си куче. Сутрин то силно лае, за да го изведат на разходка. И така те вървят заедно: стопанин и куче на каишка. Аз ходя със своето „куче” вътре, а неговото куче е отвън.

И наистина това „животно” иска грижи. Храня го, разхождам го, мия го и го слагам да спи, правя всичко необходимо – само за да ми позволи да работя духовно.

Такова здраво отношение много облегчава живота. Материалното съществуване трябва да се вкара в прости, „механични” рамки, да го подчиниш на нуждите на системата, подобно на зъбните колелца в часовниковия механизъм. Трябва да съжителствам с всички, да поддържам определено материално равновесие в семейството, на работа и т.н., а основните сили да отдавам на главното.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32379]

Управлението винаги е идеално. А аз?

Въпрос: В кой момент Творецът решава: Край, достатъчно, потопих те в пълно отчаяние?

Отговор: Струва ли си да се тревожим за това? Творецът е неизменна сила, непроменящ се закон, съвършенство, вечност, постоянство. В него няма промени – всичко зависи от мен. С която страна се обръщам към Него, такъв отговор и получавам, в идеалното съответствие с курса към целта на творението.

Творецът – това е светът на Безкрайността /Ейн Соф/, където има съвършено кли, съвършена светлина, съвършен екран /масах/, където са събрани усилия, разочарования, успехи и всичко останало. Натам ме тласкат моите решимот.

От това съвършено състояние, от съвършените щрихи на крайната картина аз получавам активиращо въздействие, съотнесено със собственото ми състояние. Мен ме направляват напред с малки дози отчаяние и сили, осъзнаване и скриване – с многостранно и прецизно управление.

Самият аз не знам в какво съчетание трябва да идват при мен тези или онези начала. Това е обусловено от строежа на душите, който постигам постепенно, придвижвайки се все по-далеч. Именно в душата постигаме връзка с Безкрайността и тогава започваме да разбираме как цялото се съвместява със своята част, докато не станат единни.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32275]

Светлината на отдалечените стъпала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да полагам усилия, докато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Когато четем „Зоар”, ние трябва да се отъждествяваме с разказа на книгата възможно най-много. „Зоар” говори за издигане по духовните стъпала, за свойствата, които човек трябва да притежава, за да се намира на тези стъпала.

Искаме да постигнем тези нива, за да може те да се разкрият в нас. Докато чета „Зоар”:  с какво искам да ме напълни? Какви са всички тези свойства, за които чета, като ХАГАТ, НЕХИ, Тиферет, Малхут? С какво трябва да се отъждествя?

Това се нарича желание да знам какво уча, тоест да се свържа с него. Така пробуждаме светлината от тези високи състояния и тя ни въздейства.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 09.01.2011

[32295]

Отделяне с цел обединяване

каббалист Михаэль ЛайтманКолкото по-надалече  се спускат парцуфим, отдалечавайки се от съвършенството на света на Безкрайността, толкова повече те се разделят. Разликата между лявата и дясната страна, висшата и нисшата част, лицето и гърба, мъжката и женската част, става по-ясна и изразена.

Когато има съвършенство, всички са перфектни в техните действия, но разбира се всеки по свой начин. Когато има съвършенство, всички са равни. Ако постигнем абсолютното взаимовключване на душите, тогава дори най-тънките души постигат всички останали души и няма никаква разлика между тях. Всеки постига цялата светлина на Безкрайността, но по свой начин, което е точно неговото достойнство.

Затова, колкото по-ниско се спускат духовните обекти, толкова по-сложни изглеждат, състоящи се от различни части. Отначало всички тези части са били в света на Безкрайността и въобще е изглеждало, че между тях няма никакви разлики. Тогава те са започнали да стават малко различни: един е бил малко по – вдясно, друг малко по – вляво (от гледна точка на светлината Хасадим), или единия – над, другия – под (от гледна точка на светлината Хохма), или с лице или с гръб (от гледна точка на келим).

Появяват се всевъзможни отличителни форми, показващи несъвършенство, което трябва да се поправи. В света Ацилут тези качества са станали много осезаеми: в Атик е невъзможно да намериш никакви разлики, в Арих Анпин вече са малко различни, а в Аба ве Има различията са много ясни – лицето и гърба, над и под (Аба ве Има и ИШСУТ).

Но ЗОН са вече два различни парцуфим: Зеир Анпин и Нуква, които се нуждаят от по-големи поправяния, за да се допълнят един друг. А ние, душите, сме напълно отделени едни от други от ужасна омраза, отблъскване и голяма пропаст между нас. Тук вече дори не се споменава за взаимно допълване. Ние трябва първо да осъзнаем нашето зло и да разберем колко сме разделени и отдалечени , тогава да пожелаем да се сближим, да намерим средства за това и Този, който може –  да ни помогне.

Ние сме се разбили и сме загубили съзнание. Всичко, което можем да направим е, да помолим за помощ, ако можем. Затова и съществува стълбата на световете – стъпала на разграничаване на недостатъците и отделяне измежду всичките им съставляващи.

И има обратен закон, действащ тук. Ако погледнем отгоре надолу, разликата между мъжката и женската част (Захар и Некева), Творецът и творението, отдаване и получаване, се разкрива повече и повече. Но когато се издигаме обратно, ние разкриваме тази разлика все повече, като отначало се смятаме за абсолютни праведници, а в последствие разкриваме все по-голяма разлика между себе си и отдаването, докато не разкрием всичко. И така се получават два обратни триъгълника.

2011-01-09_rav_bs-tes-08_lesson_n29

Когато се издигаме, разкриваме все повече детайли в световете, които светлината осветява за нас. Висшето стъпало по отношение на низшето  е като цял свят в сравнение с песъчинка, според количеството съставящи части и тяхното качество.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32311]

Въпрос, който ни издига над света

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 12, „Трапезата на годеника“: Силите на разединението предизвикват у човека мисли, които го карат да се чувства откъснат от Твореца.

Въпрос: За какви мисли става дума? За тези, които са насочени срещу духовната работа, или за произволни странични мисли?

Отговор: Обикновените странични мисли не се свързани с разединението. Те означават, че аз съм откъснат от целта и се намирам в състояние на „този свят”  – на неживо, растително или животинско ниво на развитие.

Ако аз не мисля за подобието с Твореца, значи още не съм се изкачил на стъпалото човек (адам) и се намирам на предишните етапи заедно с целия свят. Религия, политика, философия, наука, бизнес, култура, възпитание – с каквото и да се заеме човек  в този свят, всичко се отнася към този свят, всичко служи на него.

Но ако аз имам точка в сърцето, въпроса за това, за какво и защо живея, ако този въпрос се проявява явно и отчетливо, увличайки ме нагоре, към целта, то той се отнася към човешкото стъпало в мен. Значи, аз преминавам период на подготовка преди встъпването ми в духовния свят.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32388]

Стената, която ни свързва

каббалист Михаэль Лайтман„Талмуд Есер Сфирот”(Учение за Десетте Сфирот), част 8, п. 53: Всичките десет сфирот имат Захар и Нуква (мъжка и женска част), разделени в две различни реалности. ЗОН, който съдържа по-голямата част от понятието смърт, защото има седем царя, които умират, има мъжки и женски свойства, разделени в различни парцуфим. Понякога изглежда, че те са свързани, но това не е така, защото те са прилепени един друг, гръб в гръб, чрез една обща стена (Ахораим де Има). В „Зоар” е написано: „Докато не дошъл Хесед и не ги разделил”, тоест Хасадим и Гвурот от сливането на Аба ве Има, които се спускат в ЗОН, отрязват и разделят ЗА и Нуква един от друг. Това е така, защото те могат да се обединят само като се разделят, голям парцуф.

Преди всичко е нужно да разкрием недостига, който разделя Зеир Ампин и Нуква (Творец и творение). Тогава ние виждаме, че тази стена между тях (наречена Котел) трябва да съществува и да бъде усетена! Без нея ние не ще разберем как да направим сметка и за какво да питаме, къде да приложим усилия, за да отменим тази стена и да я превърнем в място за обединение.

Съвършенството може да бъде постигнато само от усещането за недостиг. Аз трябва да разкрия тази разделяща ни стена. Затова има обичай да отидеш и да се помолиш на стената на Храма. Ние се молим да изчезне стената, за да можем да влезем в Храма, мястото на светостта, съединението на Зеир Ампин и Нуква, което се издига в Аба ве Има, и става като едно цяло. Аба ве Има е „Светая светих” на висшия духовен Храм – нивото ГАР на светлината Хохма.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32308]

Как да стана герой

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви бяха последните Ви усилия преди Творецът да Ви отговори? Какво направихте преди преминаването на махсом?

Отговор: Въпросът е неправилен, защото това се случи неочаквано. Това, което сработва, е сумата от всичките различни усилия, за някои от които дори не подозирате. Едва след това, когато подредите „събраната колекция”, започвате да разбирате, че всичко, през което сте преминали, е било необходимо за това, което постигате сега.

Но докато крайният резултат на всички усилия не е разкрит пред вас, вие не знаете колко още остава. Затова е невъзможно да кажа, че някакво конкретно усилие ви довежда към завършек.

Въпрос: По какво се отличават Вашите усилия?

Отговор: Мисля, че нищо друго освен търпение, упоритост и последователност (разбира се на фона на притесненията и всичко свързано с тях). Баал а-Сулам пише за това в известния пример в пункт 133 от „Въведение в „Учението за Десетте Сфирот”:  „И само героите измежду тях, чието търпение устоя, осуети стражите и отвори портите, и те незабавно бяха възнаградени да видят  лицето на царя.”

Кой е герой? Този, който е проявил достатъчно търпение, който е направил всичко възможно да не се отклони от пътя.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011
[32263]