Entries in the '' Категория

Как да пробием бронята на егоизма

Въпрос: Някога кабала се е предавала от един на друг, само избрани хора, особени души. Но сега нещата са се променили и кабала трябва да се разпространи по целия свят – как да направим това?

Отговор: Заради степента на отдалечаване от първия «човек» Адам Ришон, пръв разкрил духовния свят преди 5771 години, възниква необходимостта кабала все повече да се опростява, да се снижава с цел приближаване до обикновените хора.

Защото се случва така нареченото «спускане на поколенията», които стават все «по-материални» – тоест егоистичното им желание става все по-голямо. Ние виждаме, че от поколение на поколение егоизмът все повече расте.

Благодарение на това, в съвременните души има голям потенциал, позволяващ по-добро възприемане, разбиране и постигане, отколкото в предишните души. Но от друга страна е все по-сложно да стигнеш до тях, да ги накараш да възприемат и разберат.

Защото сега в нас е заключено такова огромно его, че то ни облича в непробиваема броня на егоизъм със страшна дебелина (авиют). Затова през цялото време се опитваме да приближим кабала към хората.

В степента, в която егоизъмът расте, в същата степен можем да спуснем кабала надолу, за да я предадем на това ниво на човека. При всички случаи тя ще остане тайна за него. Ние по този начин не му крадем свободата на избор, той пак ще бъде принуден да положи усилия.

Защото, ако един човек е обременен с желание да се наслади от «100кг», а друг – от «500кг» – то нему е нужна съответната мощност на предаване на тази наука. На него ще му е нужно същото такова усилие, за да разкрие толкова мощно скриване. Ние няма да откраднем свободата на волята му.

Ние сме длъжни да приближим кабала до човека, иначе той все повече ще се отдалечава от нея. Нашето его все повече ни отдалечава от това понятие: що е то духовно, отдаване.

Някога за хората е било много лесно да възприемат това – за тях е било естествено разбираемо, че нещата стоят именно така, по силата на строежа на тяхната душа. А днес това е съвършенно чуждо на човека с неговия егоизъм, той не е в състояние да приеме дори капка отдаване – даже с разума си, да не говорим за чувствата.

Затова нашата работа е да приближим кабала до хората. Разкриването и означава адаптация до такова ниво и състояние, че тя да прониква в човека свободно и леко, да се усеща от него максимално близка. Защото нашето его днес така страшно е нарастнало, че хората са съвършенно глухи към възприемането на духовното.

И няма значение, че по-рано са се учили само избраните, криещи се от всички, а днес – милиони. Порастналият егоизъм изравнява всички условия. Сега можеш да си купиш всички книги по кабала във всеки магазин, да разбереш за нея от вестниците и телевизиите – а хората пак продължават да не чуват…

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32123]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.20

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

В следствие на усиленото изучаване на Тора (така че да извика върху себе си светлината на поправянето), се удостоява да види истината – колко истинско е отделянето му от Твореца. Видял цялата своя гордост, целият си егоизъм, човек се удостоява да види истината: че той е най-ужасният в света човек в своето егоистично уродство. И е прозрял това благодарение на усиленото си изучаване на Тора!

Но как ще успее той да се слее с Твореца, щом е толкова ужасен (егоистичен), че е абсолютно противоположен на Твореца? И затова пита, а всички ли са такива (ужасни егоисти) като него? Или само той единствен е такъв изрод, абсолютен егоист?

Отговорът (усещан от тях): “Не знам“ – т.е. те не знаят, не чувстват, не виждат истината, защото са учили недостатъчно Тора (възприемали върху себе си поправящата светлина), за да им се разкрие истината.

Затова му отговорил (чул той отговора на пророка) Елияу: “Обърни се към Сътворилият те“. Тъй като човекът разкрил, че не е по силите му да се издигне над своя егоизъм, му се е разкрил пророка Елияу, казвайки му: “обърни се към Сътворилият мен“. Защото ако Творецът  е създал в теб целият този егоизъм, Той  точно знае, как чрез него се постига съвършената цел.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 56. „Тора се нарича показващата“.

[32106]

От средството към причината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това помощ на Твореца?

Отговор: Ако човек се опита да постигне любов и обединение над омразата и отхвърлянето, той ще види, че това е невъзможно. Добрите намерения винаги се превръщат точно в противоположното

В началото, докато човек полага неуспешни усилия, той чувства, че това се случва заради него самия. В последствие същите усилия му показват, че причината за това е определена външна сила.

Тогава, натрупвайки повече нови впечатления, разкрива, че това не е някаква чужда сила, а висшата сила, която го направлява по такъв начин и осветява неговото негативно отношение към другите чрез различни ситуации в живота. Така човек започва да разкрива Твореца като причината за негативното и за позитивното. Той разкрива, че Творецът е силата, необходима за съчетаване на противоположни крайности. Без Неговата помощ,  не може да съчетае тези две свойства в себе си.

После, това също се оказва недостатъчно. Не е достатъчно, че Творецът помага на човек да подобри усещането си и да подреди удобно живота си. До сега моето лошо отношение към другите е било неприятно за мен, но сега искам обратното: да използвам всичко, за да се свържа с Твореца. Съчетаването на противоположности трябва да се случи в Твореца и да бъде завършено само там.

Това е как човек постепенно се издига по наклонена стълба. Отначало той иска да подреди своите келим, но тогава с тяхна помощ, се обръща към Твореца и разкрива правилното съчетаване с Него. Състояние по състояние, правилното отношение към творението става очевидно за човек: той преминава от средството към причината, от усилията да поправи желанията си към осъзнаването на това защо го прави, и какво постига с него.

Целта е не да се наслаждаваш на това, да напълниш своите съсъди, а да постигнеш висшия корен чрез работата си. Тогава твоето отношение се променя: свързвайки бина с малхут, ти разкриваш кетер, точката на буквата Йод (י), която е началото на буквата Алеф (א), символизираща нашата работа и подем по диагонал.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31954]

Непостигнатото от нас е непознато по име

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли шанс правилно да се ориентираме във висшия свят без знанието на всички тези термини, които използва Зоар? Зависи ли усещането на висшия свят от разбирането на термините?

Отговор: Няма значение, на какъв език сега човек чете книгата Зоар – на съвършено  неразбираем за него език, или на езика на клоните, или на който и да е друг. Всичките тези езици все още не са за нас. Аз не разбирам за какво става дума.

Ако аз не съм запознат с някое явление, обект, напълнение, сили, състояния, причини, резултати, ако аз не съм разбрал самото духовно състояние, ти можеш да ми разкажеш за него с хиляди думи – това няма да помогне. „Непостигнатото от нас е непознато по име или дума”. Тогава какво са за мен тези имена или думи, ако аз не постигам?

За какво тогава кабалистите ни пишат всички тези текстове? – За да не обръщаме внимание на самите думи, а само да се стремим да постигнем тези духовни състояния. А без постижение всичките тези думи нищо не струват. Можеш да си играеш с тях както искаш – това е все едно да ги хвърлиш в кутия, да ги смесиш и после да съставиш от тях каквото си поискаш.

Ако не постигаме, всичките тези текстове са само „сгула” (чудесно свойство), ако ги използваш като „сгула”. А ако не – само се объркваш.

Затова ние разглеждаме текста на Зоар само в съответствие с това, доколко сме способни по време на четенето да мислим за „чудодейното свойство”. Това е най-важното.

Наистина в Зоар има такива глави, на които е много трудно да се съсредоточиш. Аз чета за разни лица и черти на лицето, за линиите на ръката – всичко това обърква. Но може би това всъщност е хубавото, тъй като полагам повече усилия, за да разпозная духовните свойства, които се намират зад тези думи.

Затова сме длъжни да видим в текста на Зоар само неговото „чудесно свойство”. И колкото повече текста ни обърква, толкова по-силно трябва да ни стимулира да се вкопчим за това „чудесно свойство” – настояване за светлина, възвръщаща към източника, за да ни донесе постижение.

Защото „непостигнатото – не го познаваме по име”. Няма да разберем нито една дума, нито едно име няма да ни каже нищо.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 06.01.2011

[31967]

Погледни се и не се отвръщай

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да проверя действително ли моето намерение е устремено към Твореца? Какъв практически тест може да ми предложи науката кабала?

Отговор: Кабала предлага просто нещо – работа в групата, ускоряваща личното развитие и обезпечаваща тренировъчен полигон. Вътре в групата човек ще съумее да намери мястото за разкриването на Твореца, мястото за отдаването на Твореца.

Като цяло, ние постигаме целта по пътя на съвместното учене и обединението с другарите.

При това, каквото и да правим, важното е да проверяваме, дали не потискаме своя егоизъм в бягството от лошите усещания. Защото през по-голяма част от времето, човек е зает с това да покрива своето зло.

В нас живеят ненавист, завист, похот, амбиции и други атрибути на взаимоотношенията с близките. Понякога тези желания са толкова малки, че човек даже не различава злото. И все пак, всеки път, гледайки някого, аз подсъзнателно или осъзнато си правя сметка: колко съм по-добър от него, колко не го приемам, колко властвам над него, колко мога да го използвам и т.н.

На мен ми е необходимо постоянно да чувствам себе си по-високо от ближния, поне в нещо. И даже, ако няма за какво да се захвана, аз все пак съм по-високо.

Така че, ако аз не замаскирвам своето егоистично отношение, то всяка секунда ми се откриват възможности за работа. Като цяло, моите усещания се наричат „безпричинна ненавист”. По своята природа, аз принудително ги изпитвам към всеки. Но мога ли на часа да простра над нея доброто отношение, любовта?

Аз ненавиждам всеки за нещо, и ако не скривам това в себе си, то мога да работя непрестанно, докато всяка ситуация не се превърне за мен в средство за сближаване с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31951]

Когато точката издигне глас

Въпрос: Ако е създадено само желание, какво е тогава намерението? Също вид желание ли е?

Отговор: Не. Намерението идва при нас от Твореца. Всеки човек има точка в сърцето, „част от Твореца свише”, която се явява намерение.

Работата е в това, че ние сме преминали през разбиване. Преди нас е съществувала системата на Безкрайността (Ейн Соф), в която всички желания и цялата светлина са образували едно цяло. А след това сме преминали през системата на разбиване на келим.

Какво ни е дало това? Сега, когато се намираме тук, в този свят, в нас има желание, а вместо светлина – искри. Нашето желание е разбито и действа само с егоистичното намерение за получаване. В течение на историята, то се е развивало на неживо, растително и животинско ниво – от поколение към поколение, от кръгооборот в кръгооборот.

И ето, че в един от кръгооборотите, то излиза на финалния етап. Тогава, в него се проявява точка, искра от светлината, част от Твореца свише. „А как мога аз?” – пита тя, пробуждайки се в човека, и тогава възниква комфликт.

На животинско ниво, няма конфликти от такъв род – там са ни развивали естествените импулси и пориви. Искали сме, колкото може повече да използваме другите и да успеем във всичко.

Всички хора, от малкия до великия, се стремят да извлекат от света възможно максималното. Те съществуват само в едно желание – желанието за наслаждение. Чувствайки, че заради него си струва да живеят, не си задават въпроси за нещо по-голямо. Защото, въпросите израстват отвътре, върху добре подготвена почва, а дотогава ще бъдем като животните. Ще разглеждаме ключовите проблеми през призмата на своя разум и различните вярвания.

И така, докато човекът не се отчае от своето желание, докато неговата точка не се прояви, което е характерно за нашето поколение.

По такъв начин, точката в сърцето – това е началото на душата. Именно от тук започва човешкото развитие.

От урок по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32093]

Живот в холографска картина

Въпрос: Ако ние живеем в холографска картина, изменя ли се тя според нашето издигане по духовните стъпала?

Отговор: Тази картина през цялото време се изменя, защото ние сами строим тази форма. Има два вектора: желание за получаване и желание за отдаване – всичко две сили, и ние установяваме отношенията между тях. Различните съчетания на тези две сили пораждат пред нас хиляди различни форми.

Каквото и явление от природата да вземем: духовно или материално, във всички светове – всичко произлиза от взаимодействието на Твореца и творението – светлината, пораждаща желанието. Има само две съставляващи: светлина и желание – и екран между тях. Този екран обезпечава съответствието между Твореца и творението.

Това съответствие се установява в десет качествени нива (10-те сфирот), които също така се разделят на 620 (ТАРАХ) части, и така до безкрайността.

Но каквото и да правиш: да анализираш реалността и да я раздробяваш на съставляващи или на обратно, да я синтезираш и обобщаваш – ти навсякъде разкриваш все тези същите две действащи сили: отдаване и получаване.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31877]

Вървим към конфликт на противоположности

каббалист Михаэль ЛайтманЦелта на сътворението е да донесе благо на творенията. За това творението трябва да се намира извън Твореца, извън даващото желание – в желанието да се получи наслаждение.

А от друга страна, за да се достигне съвършенство, творението трябва да се уподоби на Твореца. По този начин то трябва да се състои от две противоположни сили: желанието да се наслаждава и намерението заради отдаването.

Удивително е как в един човек съседстват две противоположности. Обаче, всъщност това са само кълнове. Ако човек иска те да израстнат от минималното ниво, на него му е необходимо да изгради правилна взаимовръзка между тях. Иначе той няма да порасне и ще си остане с черната точка на желанието  от Малхут и микроскопичната искрица на свойството на отдаване от Бина.

Израстването започва, когато човек сравнява тези две сили, подрежда ги. По този начин той предоставя възможност на Твореца да го развива, а самият той формира тяхното съчетание, взаимовключване на Бина и Малхут – за да може Бина винаги да е по-високо от Малхут.

Казано е:” Човек винаги ще опълчва доброто начало срещу злото начало”. Това значи, че той е длъжен сам да води тази война: да разграничава и да сблъсква в себе си противоположностите, а не да ги успокоява. Да ги използва, за да изгражда себе си.

Тук има скрита трудност: от нежелание да възбуждаме проблем, ние бягаме от изясняването, опитваме се да завоалираме вътрешните конфликти, вместо да намерим сили заедно с Твореца, който е техният източник, да побеждаваме всеки път със силата на отдаването силата на получаването.

Но ако човек разбира, че всичко идва от Твореца, и предизвиква в себе си сблъсъци, тогава той намира начин да въведе ред. Той разбира, че всички проблеми и въобще всяко негово усещане се състои от две полярни сили, които той е длъжен да съпостави и подреди.

А това е възможно, само ако човек реално ги задейства в обкръжението си. Накрая, всичко, което той чувства, трябва да го води към любовта към ближния.

Ако това не е така, значи той все още не е достигнал поправяне, не е създал правилна връзка между желанието за наслаждение и искрата на отдаването. Само възстановявайки тази връзка в любов към ближния, той ще се уподоби на Твореца по свойства.

От урока по статията на Рабаш, 06.01.2011

[31961]