Entries in the '' Категория

Седем милиарда мъждукащи искри

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли с помощта на четенето на книгата „Зоар” да придобием общо, универсално усещане? Това не би ли отменило уникалността на всеки човек?

Отговор: Каква уникалност може да има в момента? Какъв човек?… Ние говорим за твоето „животно”, което трябва да стане Човек.

Ти имаш „магаре” (на иврит „магаре” означава „хамор”, от думата „хомер” – материя) и само една духовна искра в него. Ние искаме да ти помогнем да изкараш тази искра от „магарето” и да я свържеш с останалите искри, мъждукащи над стадото от „магарета”.

Представи си седем милиарда „магарета” и над всяко едно блещукаща искра. Ние искаме да съединим тези искри заедно, а след това да изградим от тях Човек, подобен на Твореца. Само тогава те ще придобият общо усещане на единната душа Адам Ришон.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31596]

Електрическите импулси на съмнението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако човек няма възможност да провери, истинско ли е неговото усещане за Твореца и любовта му към ближния или не, то как да си изясни това?

Отговор: Хората, които сами искат да постигнат истинско изясняване за сметка на светлината, възвръщаща към Източника – трябва да реализират тази методика върху самите себе си.

Но доколкото всички души са свързани една с друга, то направените от тях разяснения се разпространяват също и на другите души. И тези хора, които сега са доволни от фантазиите си, постепенно ще започнат да усещат, че в тях няма никаква реална основа.

Всеки има своя фантазия и вяра – някой е пресметнал, че в света съществуват 3800 различни религии и вярвания. Аз самият не съм проверявал, но съм готов да приема това на доверие.

Само че голямото развито егоистично желание, което все повече се пробужда в човечеството, не иска да се задоволи на доверие.

И доколкото ние все по-плътно свиваме нашия кръг и по-тясно се свързваме един с друг, а мненията преминават от един на друг, и по-високото мнение властва над по-ниското – ние по този начин „разпространяваме” знанието за кабала и внасяме съмнение в сърцата на всички останали.

Но във външна форма не е необходимо да се убеждава никой, в никакъв случай. Ако в ръцете на човек е попаднала кабалистична книга и той е поискал да я прочете – много добре. И е необходимо още да се отчете, че всеки я разбира по своему и намира потвърждение на своето мнение.

Затова е необходимо да се работи над себе си и тогава по нарастващото и разкриващо се егоистично желание в общата система на душите ще преминават „електрически” сигнали. Привлечената от нас светлина ще достигне до всички останали и те ще се научат да мислят по новому – ще поискат да добавят към вярата и знание.

Не е необходимо да се губи съвсем вярата – но ако се добави към нея и знание, то тя ще се обърне в културни традиции. А добавеното знание, ще бъде знание за Твореца, разкриването Му от творението.

И в крайна сметка, философията ще изчезне, религиите ще се превърнат в култура и традиции на народа, а науката кабала ще разкрие на човека висшата, вечната реалност.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31516]

Всички светове са между нас

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар”, Предисловие, статия „Итро”: „Зоар” обяснява реда на образуване на парцуфим на Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има, Зеир Анпин, как източникът на всичко, Масахът на Малхут на Мидат а-Дин използва парцуф Атик, действа в Арих Анпин, за да скрие Хохма там… След това, тя обяснява ВАК де Зери Анпин относно шест завеси и украсената завеса – ГАР де Зеир Анпин.

Авторите на книгата „Зоар”  са разкрили реда на връзките между тях, и във връзката помежду си са разкрили парцуфим, светове, свойства и вътрешни разграничавания. Всичко това съществува между човек и останалите.

Когато човек види другите като свързани помежду си, това се нарича свят на Безкрайността. Ако ги вижда като частично свързани, това се нарича парцуфим, които са над него. Така те говорят един с друг, разкривайки всяко свойство и наричайки го „раби Йоси, раби Хия, раби Елизар, раби Шимон”, както и различни картини на природата.

Всичко това са състояния, през които преминават нашите души в процеса на поправянето им. Знам от моя личен опит колко трудно е за човек да обрисува проста картина във въображението си: че няма нищо освен разделените души. Тяхното пълно разделение се възприема от тях като нашия свят. Тяхното частично обединение, включването на желанията едно в друго чрез правилото „Обичай ближния като себе си”, създава усещането за висшия свят в душите.

Тяхното пълно обединение се възприема като света на Безкрайността: безкрайно, неограничено свързване и, съответно, абсолютно напълване от светлината.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 02.01.2011

[31507]

Самоувереният на нищо няма да се научи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е, че главата на низшия парцуф се облича в тялото на висшия парцуф. Какво означава това “облича се във висшия“?

Отговор: “Тялото“ на висшия – са неговите действия, работата над желанията, а “главата“ – това е взимането на решения.

Низшият не може нищо да направи на своя “глава“, на своята степен. Казано е: “По Твоите действия ще Те познаем“. Тоест низшият трябва да се включи в “тялото“ на висшия.

И когато на практика низшият се учи на това, което прави висшия, извършвайки го сам – само тогава той започва да разбира какво висшият е искал да му каже с това. Докато ти не направиш това, което висшият ти е казал да направиш,  няма да разбереш за какво говори той.

И  когато трябва да изпълниш нещо, което той е казал – това не е някакво тъпо животинско действие, а нещо, което трябва да извършиш, за да се научиш! Вижте как децата повтарят нашите действията, без да разбират смисълът им.

Когато на детето дадат пластмасов чук и гвоздеи, то не знае какво трябва да прави с тях. Но щом види как ти забиваш гвоздеите и то прави същото – така то започва да разбира за какво е нужно това.

По друг начин е невъзможно да се учи. При изграждането на образователната програма ние трябва да отчетем, че да се научи нещо може само от примера. Виждаме, че картината е скрита в духовните корени, и е заложена при разпространението на парцуфим ( низхождането на връзката между душите) отгоре надолу.

Целият разум, който се дава на низшия, е нужен само за това, – той да успее да повтори действията на висшия. Главата на низшия трябва да работи само в такава форма.

Ако главата на низшия гледа нагоре, така че да взема пример от висшия и да извършва действия подобни на неговите, то низшия го чака успех. А ако низшият смята, че може на своя глава да осъжда, взема решения и нещо да изпълнява – чака го неуспех.

Той ще мисли, че се намира на такава степен, на която сам може да направи нещо. Но всичките действия се изпълняват в “тялото“ на висшия. Ако на низшият му стига умът, за да отмени своя разум, то той се издига и получава умът, разумът на висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 02.01.2011

[31512]

На пътя към вярата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Обръщайки се с молба за съсъд на отдаването, аз винаги виждам, че такъв няма в мен. Къде се намира мястото на вярата?

Отговор: Да придобиеш вяра е много трудно. Защото това означава – да преминеш махсом. Вярата – това е свойството отдаване (хафец хесед), свойството Бина, светлината на отдаването/хасадим. А съвършената вяра – това е светлината хасадим със светенето на светлина хохма.

Става въпрос за висока степен. За да я постигнеш, трябва да се издигнеш над егоизма си, да излезеш от Египет/махсом, да се отървеш от Фараона/егоизма в себе си и да получиш сили/свойството на светлината/отдаването.

Такова е началото на вярата/отдаването. А после настъпва периодът “четиридесет години в пустинята“, когато ние придобиваме вярата, свойството отдаване, изграждайки я над нашия егоизъм.

Завършил този етап, аз получавам вярата, която е над всички мои желания, над целия Египет. Сега аз мога да встъпя в съвършената вяра – да получа вътре в себе си светлината на отдаването/хасадим,  светлината на мъдростта/хохма, усещането за Него, разкритието.

Ето това е встъпване в земята на Исраел:  егоизмът/Фараонът, получаващ поправяне чрез светлините до свойство отдаване/хафец хесед, работи сега за получаване от Твореца заради отдаване. С други думи, твоето желание работи в устрем направо към Твореца (Исраел = яшар-Ел).

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31479]

Там, където се срещаме с Твореца

Докато не си изясним нашето желание за наслаждение, ние не разкриваме в него цялата система от връзки и съставящи го свойства – то ни се струва просто желание, което не представлява нищо особено.

Но, когато започне да се разкрива неговата дълбочина, виждаме доколко тази система е сложна.

Така, в квантовата физика учените проникват все по-дълбоко навътре в материята, всеки път разкривайки цял свят вътре в по-малките елементарни частици, които преди са били смятани за неделими.

По същия начин, и ние проникваме все по-дълбоко в желанието за наслаждение. Но какво виждаме в него? Виждаме как висшата светлина, създала желанието за наслаждение, е въздейтвала върху него и е създала четирите стадия на пряката светлина. И в тези четири стадия, тъй като светлината е влязла вътре в желанието за наслаждение, тя изгражда собствена структура.

В самото желание за наслаждение няма нищо освен желание. Но светлината създава в него разлики според петте стадия на авиюта/дебелината на желанието (шореш, алеф, бет, гимел, далет), сфирот, светове, парцуфим, линии, безкрайно множество видове връзки и форми, всяка от които има свои характерни особености. Безкрайно многообразие от разлики – и всички те идват от светлината.

Затова, колкото повече навлизаме в желанието за наслаждение, толкова повече разкриваме светлината, Твореца, Неговата природа. Но Го разкриваме от материала, от желанието за наслаждение – и това се нарича „форма, облечена в материя”.

Ние разкриваме не самия Творец, а действията, които Той е извършил в материала и от тях Го познаваме, както е казано: „От Твоите действия ще Те позная”.

Проникваме в самия материал. Творецът е внесъл Себе си във вътрешността на материала, а ние разкриваме себе си, намиращи се в същия материал – и там се срещаме с Твореца. Затова, Ацмуто остава непознаваем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.01.2011

[31501]

За ползата от подражанието

Въпрос: Трябва ли да вярвам, че кабалистите казват истината?

Отговор: Именно това е „вярата в мъдреците”. Защото нямаш друг изход, освен да вярваш на кабалиста – както по-малкия вярва на по-големия, за да порасне.

В нашия свят, детето също се доверява на възрастните – иначе как ще оцелее? Може ли то да постигне нещо, ако не ги слуша, ако не получава от тях необходимите инструменти, ако не се учи от делата им, подражавайки като маймуна?

Неслучайно, маймуната се смята за преходно звено от животинския към човешкия свят. Ученето „по маймунски” е средството, чрез което може да се стане човек. Детето гледа от възрастните и повтаря след тях отново и отново.

В какво се проявява неговият собствен разум? Именно в това, да гледа и копира външните движения. Благодарение на това, след това то постига тяхната вътрешна същност.

И затова е казано: „От действията Ти ще Те позная”. Ние нямаме изход – трябва да приемем съветите на кабалистите над нашия разум. Защото тези съвети идват от по-високи стъпала, следователно ти трябва да се държиши като дете пред по-възрастни.

Понякога е трудно, тези съвети дори да бъдат чути, защото в себе си, ти винаги изкривяваш думите на мъдреците. Нещо повече – доколкото ти се отдава да ги изпълниш, дотолкова и ще успееш.

Някои получават „от уста в уста” – те растат много бързо. Някои получават „от уста в уши” – те растат малко по-бавно. Но пътят е такъв: по-малкият се учи от по-големия. Главното е да направиш от себе си „маймуна” и да учиш от човека. Защото това са двете степени на развитие.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31483]

Полезна и вредна фантазия

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако въображението пречи на научния подход, водейки до религия или философия, то как има и въображение, което помага на научното изследване?

Отговор: Въображението, което ни помага не е абстрактна форма, откъсната от материята, а форма на висшето, обличащо се на нас.

Във всеки информационен ген (решимо) има две части: информация за „днешното” желание (решимо де-авиют) и информация за „утрешната” светлина (решимо де-итлабшут).

Например, има двойка решимо гимел де-авиют/далет де-итлабшут – 3”/4”. Ако реализирам решимо „3”, то мога в него да получа формата на висшата степен „4” и това се нарича творческа фантазия. Аз го получавам не за да го реализирам, а само като пример.

Решимо де-итлабшут, ми подсказва нова, бъдеща форма, защото е винаги с една степен по-нагоре от текущото ни състояние. Тези „спомени”, са се съхранили в нас от разпространението на степените отгоре – надолу и благодарение на тях ние можем сега да се повдигнем.

Човек действа като машина. Ако в нас има такива информационни гени, „решимот”, то благодарение на тях ние можем да работим, а ако няма – не можем.

Ако изтрием цялата памет в човека, той няма да знае как да помръдне и пръста си съзнателно. Виждали ли  сте колко безпомощно е поведението на новороденото? То не може да направи нито едно, и най-малкото осъзнато движение.

Всичко идва от решимот и ако аз на своята степен реализирам правилно желанието си (решимот де-авиют), то в него мога да получа степента на висшия, облякъл се на мен (решимот де-итлабшут) като образец. На тази основа работи фантазията, която ни помага.

Това не е празна фантазия, която няма никаква основа под себе си, а реална форма, на която ѝ е съдено да се въплъти.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31531]

Знание и фантазия

Въпрос: Ако човек е уверен, че усеща Твореца – може ли да провери дали това е  реално усещане или е религиозна фантазия?

Отговор: Не трябва да се разубеждава човека от това, което той усеща. Защото не можеш да поставиш на него своята глава.

Да допуснем, че ти нещо реално знаеш, а той не знае, но си въобразява нещо неправилно. Ако ти го притискаш и убеждаваш в своята правота, то вместо своя предишен въображаем образ, той получава друг от теб. Но за него той също ще бъде въображаем!

Дори ако за теб това е очевиден факт и истина (въпреки че също е още под въпрос), но когато това дойде до него, това става само нова фантазия. Затова науката кабала не разрешава това да се прави. Не е необходимо да се намесваме и да разубеждаваме хората.

Толкова повече, че и твоята истина през цялото време се променя и когато се издигаш от степен на степен, цялото минало знание се преобръща до основи. Ти през цялото време преминаваш полярни състояния, прехвърляни от една страна на друга, докато не преминеш махсом. И въобще е казано: ”Не вярвайте на себе си до самия ден на смъртта (своя егоизъм)”.

Затова не е необходимо никого да разубеждавате. Ние само обясняваме на човека, доколко всички сме безпомощни в дадена ситуация и призоваваме за истинско изясняване, за здрав подход. Това се счита за чисти отношения: имаме 5 органа на чувствата – нека да се ръководим от тях.

Но казват, че е възможно да се придобият допълнителни органи на чувствата. Когато ги развием, подхождайки към това научно, здраво и логично, за нищо не вярвайки на дума, и разкрием още една реалност, то започваме да я изследваме! И тогава започваме да разбираме и намираме ново знание, отново на основата на този принцип: ”Да се съди може само на основата на очевидни факти”, на основата на реалното усещане.

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.01.2011

[31528]

Живите букви

Конгрес в пустинята Арава, Израел.Урок 2.

От година на година се стараем нашите уроци да стават все по-близки до хората, до света и това е необикновено сложно. Баал а-Сулам пише в своето Пророчество, че е молел, умолявал е Твореца Той да му помогне да се спусне от своята степен, за да може да обясни на хората методиката за разкриването на Твореца.

В духовното е много тежко да понижиш своята степен, защото там всичко е разбираемо, съвършено прозрачно и ясно. Защото висшата степен – това е съвършенство и да се спуснеш от нея сам е „още по-невъзможно”, отколкото да се качиш на нея! А няма думи да обясниш едни усещания.

Все пак кабалистите намерили думи за предаването на духовната информация, но те ги предназначават един за друг в своите кабалистични произведения. За всяка дума, която произнасят: „екрани” (масахим), „характерни свойства” (авханот), „подем на Малхут в Бина” и т.н., за специалните изобразявания на увеличените заглавни букви стоят духовни понятия.

Всичко това за тях е сякаш „нотната партитура” за музиканта, който гледа нотите – плаче или се смее. Те за него са като живи усещания, те веднага пробуждат в него усещания.

Все пак, опитайте да вземете нотната партитура и да я преразкажете с думи. Разкажете ми за усещането на симфония – какво можете да кажете?

Но на нас ни е необходимо някак да предаваме своите усещания. И въпреки че те още не са духовни, до входа са в духовния свят, но въпреки това нашите ученици и обикновения човек от улицата ги разделя дистанция от много и много години развитие. И ако предаваме своите уроци в непригоден вид, никой нищо не би разбрал. Затова е много сложно да се спуснем от тази степен, но трябва да се постараем да направим това. На нас ни предстои в това още голяма работа.

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31432]

Кабала и всички науки, религии и философия

Онова, което коренно различава кабала от философията е, че философията се занимава с абстрактната форма, а науката кабала – само с формата, облечена в материя.

И затова, философията е откъсната от реалността, а кабала е свързана с нея като всички науки. Само че, обичайните науки изучават реалността, усещана в егоистичното желание, а кабала – в алтруистичното.

Тази реалност се усеща в същото желание за наслаждение, само че, в единия случай, то иска наслаждение „заради себе си”, а в другия – „заради отдаване”.

Съществуват две форми на съществуване на това желание. И науката, изучаваща поведението на желанието, стремящо се да погълне и получи вътре в себе си, се нарича материална, естествена наука. „Материално”, означава действащо с егоистично намерение.  

Науката, изучаваща поведението на желанието за наслаждаване, стремящо се към отдаване, се нарича кабала. Тази форма на съществуване на материята я няма в нашия свят, а само във висшите светове.

Затова е ясно, че науката кабала е противоположна на материалните науки, тъй като изучава обратното поведение на материала и между тях има принципиална разлика – във всички закони и принципи. Но те използват същия научен подход – да следват само очевидни факти.

И също, както материалната наука изучава 4-те нива на егоистичната материя, съществуващи в този свят, в същата научна и реална форма, кабала изследва съществуването на духовната материя на неживо, растително, животинско и човешко ниво, действащи в отдаването в духовния свят.

Но подходът към изследването може да бъде научен, а може да бъде и религиозен, основаващ се на вярата – и тогава се получава религия, а не наука. А, ако този ненаучен, основаващ се само на едната вяра подход се приложи в нашия свят, тогава се получава „философия”.

 

Кратка равносметка:

Материалът, може да работи: 1) заради себе си, 2) заради другите. И в двата случая (във висшия свят или в този свят) е приложим научния подход – съгласно опита, разума, очевидните факти, изучаването на формата, облечена в материя.

Освен този, в двете области е възможен и друг подход, изучаващ абстрактната материя – философия и религия.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31534]

Най-ефективното средство за напредък

Книгата „Зоар” въздейства на човека по особен начин – достатъчно е да чете, да слуша, да желае, да бъде свързан (даже виртуално) с групата. Всичко това, дори и в най-малка степен, доколкото животът му позволява да се освободи за тази книга, започва да развива в него духовен орган на възприятие. И в тази степен, човек започва да усеща промени, етапи на напредък.

Книгата „Зоар” трябва просто да се чете. Добре е да се публикуват избрани части в джобен формат, за да може човек да я чете навсякъде. Защото няма по-ефективно средство за напредък, от тази книга.

Книгата с Псалмите не помага за духовния напредък. Цялото човечество я чете вече хиляди години. Хората единствено се самоуспокояват.

Това в никакъв случай не принизява книгата с Псалмите, написана от нивото на пълната малхут. Защото, цар Давид е представител на малхут, на цялото творение. Както и всички други „свещени” книги, написани от постигащите Твореца, те носят в себе си светлина.

Но светлината, връщаща към източника, създаващ в нас свойството отдаване, както обяснява Баал а-Сулам в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, за нас е по-близка, по-ефективна от книгата „Зоар”.

В книгата „Зоар” светлината е най-силна. Разбира се, четенето на „Зоар” трябва да се съчетава с изучаване на статиите на Баал а-Сулам, Рабаш, „Учението за Десетте Сфирот”. Но книгата „Зоар”, трябва да запълва всички свободни минути на човека.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 30.12. 2010

31269

Не се разсейвайте на острите завои

каббалист Михаэль ЛайтманСъстоянията „Израел” и „народите на света” непрекъснато се сменят в човек и този процес не зависи от него. Всичко, което той може да направи, е „да натиска газта”, да се стреми напред с всичко, което има. За да направи това, човек се нуждае от силна връзка с групата и неотстъпна мисъл за духовно напредване по посока на отдаване. Така се реализира правилото „Израел, Тора и Творецът са едно”, което е заповедта на Твореца.

Колкото повече усилия полага човек, толкова по-често тези две състояния се сменят. Тук е важно да не позволяваме на някое от тях да ни отклони от пътя, да не искаме да останем в някое от тях, и да не затъваме в някое от тях.

Човек трябва винаги да вижда целта пред себе си и да се стреми директно към нея, дори, ако пътят е крив и неравен. Всеки е движен от собствените му решимот сякаш напредва по криволичещ тунел. Няма къде да избягаш, а само се стремиш напред без да правиш разчети на острите завои.

Може би искаш да спреш, да изживееш сегашното състояние, да го изучиш и да го „обмислиш”. Но това никога няма да помогне. Опитай се да преминеш през всички места с максимална скорост и не се тревожи, ако не познаваш пътя.

Единственият начин да разберем нещо е от висшето ниво. Едно дете никога не знае през какъв стадии на развитие преминава сега. Той разбира само предишните стадии. Затова по-големи деца могат да бъдат инструктори на по-малки. Най-доброто нещо е да се установи такава взаимовръзка между граничещи нива.

Затова ние винаги се стремим само напред, докато не достигнем самия край на поправянето. Само там ще разкрием всички корени, всички първоначални, свързващи и крайни състояния. Когато те се слеят в едно цяло, тогава ще разкриеш системата за момент и ще разбереш всичко. До тогава няма истина, на която да можеш да разчиташ.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31472]