Въпрос: Известно време вече се занимавам в рамките на кампуса ”Кабала за народа” и сега съм в такова състояние, че нищо не разбирам и не усещам…

Отговор: Колкото повече се учи човек, толкова повече влиза в състоянието, когато нищо не чувства и не разбира. А по-късно той преминава тази бариера.

Това е много интересно усещане. Написано е, че Раби Шимон в такъв момент е почувствал себе си като обикновения търговец – Шимон от пазара. Тоест у него, като че ли изчезнали всички знания, всички усещания, всички впечатления, свързани с науката кабала.

Но съответно, с усещаната тъмнина – той е почувствал и степента, която е бил длъжен да постигне. Защото когато човек се развива духовно, несъответствието между това, което достига по времето на подема, и това, когато той ”пада”, губи всичко, е огромно.

Ето така, когато те заобикаля тъмнината, ти помага само това, ако ти подробно я изучиш, ако разбереш в какво именно тя се проявява.

Какво става, какви чувства предизвиква тя в теб, къде си объркан повече, а къде – по-малко, в какво за теб е абсолютно затъмнение, в какво си се отчаял, къде ти съвсем нямаш никакви душевни сили и къде, все пак, малко още са останали – такива изяснявания трябва да направим по времето на тъмнината. Това е така наричаната „работа през нощите” – много почитан период от мъдреците на кабала: „да възвестявам сутрин милосърдието Твое, истината Твоя – нощем” (Псалм 92).

С други думи, вътре в тъмнината, човек започва да различава това, което трябва да му се разкрие, защото тъмнината – това е обратната форма на светлината. И когато ти не просто седиш, постоянно „изяждайки себе си”, а правилно я изучаваш – настъпва „утрото” и светлината осветява всичко.

Ето така, от вътрешността на тъмнината човек трябва да види светлината, да провери какво именно трябва да постигне – вече от тъмнината да усети, че се приближава към това.

Това е много приятна работа – да се намираш в тъмнина! Това е особено състояние. Така ни показват доколко ние сами не сме способни нищо да направим. Човек, в края на краищата, опознава своята истинска природа, разбира, че без помощ свише – той е нищо.

Ако ти свети Висшата светлина – ти се издигаш като цветето, притегляно към слънцето. А ако няма светлина – веднага падаш.

От лекцията в Северен Тел-Авив, 19.12.2010

[32942]

Filed under: Духовна работа | Add Comment →