Въпрос: Съществува ли граница, след която търпението по духовния път започва да вреди?

Отговор: “Търпение“ – това не означа, че аз седя и чакам в морето да стане спокойно. Казано е: “Глупакът седи безучастно и се самоизяжда“. Не, “търпение“ означава, че аз непрекъснато, нон-стоп се старая да постигна единството.

Опит след опит аз разкривам, колко далеч съм от това и продължавам да опитвам. Падам отново, и отново се връщам на пътя, изкачвам се по планината, но ме свалят пак и пак. И колкото по-високо се намирам, толкова по-безпощадни са и “стражите“, но въпреки това аз не отстъпвам.

И съм загрижен единствено своето упорство: упорито прокарвам правилната проверка на действията, упорито се вкопчвам в целта всяка секунда, непреклонен в решението да я постигна. И в живота ми не съществува нищо друго освен това.

И вследствие на моята настойчивост, в мен, всеки път стават промени при осъзнаването на добро и лошо, при осъзнаването на това, какво е целта на творението. Всеки път малко по малко се въодушевявам, разкривайки в това нещо ново. Това, което вчера съм смятал за отдаване, за Творец и зло, днес придобива нови, съвсем други очертания.

По такъв начин, че упорството постоянно обновява вътрешните ми определения, моята връзка.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала | Add Comment →