Въпрос: Аз разбирам, че Зоар говори само за духовния свят. Заедно с това съществува законът за клоните и корените. И освен това, материалният свят – това е отпечатъка на духовния. Така че, в какво все пак е връзката между тях?

Отговор: В природата има само две сили или две свойства – получаване и отдаване. Всички възможни съединения и връзки между тях ни създават тяхната съвместна, обща форма.

Ако в тази обща форма има желание да получаваш за себе си – това е обратния отпечатък на Твореца, а ако в нея има желание за отдаване – това е пряко копие на Твореца. Повече нищо не съществува. Затова ние говорим, че няма никого освен Него, и въобще, че съществува само Той.

А кои сме ние? Ние сме тези, които желаят да разпознаят тези противоположни или подобни на Твореца форми. Тези форми строят в нас, показват ни на нашия вътрешен екран образа на Твореца.

Защото ние не можем да видим силата сама по себе си, доколкото силата – това е форма извън материята, подобна на електричеството. Аз мога да кажа за наличие на електричеството, само ако то привежда в действие някакъв уред, – само по резултата.

Аз не зная, какво е Твореца. Но Неговата форма аз мога да постигна и съгласно това да видя, да осъществя. И самия аз също съществувам в този свят, в който постигам формата на Твореца.

Зоар говори за това, какви форми на Твореца аз постигам – лоши или хубави, по-добри или по-лоши. Нима от Твореца аз постигам лоши форми?! Да, защото аз съм постигащият, а „всеки съди в степента на своята неизправност”.

Аз постигам на своя вътрешен екран общите форми между това, доколко аз мога да бъда в противоположните свойства. – и това, доколко аз съм способен да се уподобя на Твореца. Именно този контраст постигам, и той ми създава образа на Твореца.

В този образ винаги има две различия – за и против, добро и зло, светлина и тъмнина. Аз постигам разликата между тях, а без нея в мен няма усещане, защото съм творение.

Във всевъзможни такива форми, напомнящи ни земни картини, Зоар ни представя съчетаването на силите – Хасадим и Хохма, получаване и отдаване, които ми създават образа на Твореца. Но този образ те ми създават, защото в моето желание, в моите усещания за Твореца ми се представят за сега в такива неизправени форми.

Може да възникне въпроса: но защо Зоар ми рисува това в такъв земен вид? – Доколкото Творецът изначално ни е привел в тази въображаема реалност, където ние също си го представяме като наш свят с неживата природа, растенията, животните и хората, в който ние съществуваме, свързани помежду си.

И целият този сън, който сега виждаме, е предназначен само за това, – от него и по-нататък ние да се издигнем към истинската картина на реалността.

Иначе ние нямаше да имаме такава възможност. Защото на нас ни е необходима мярка за измерване, някаква основа, с която ние можем да започнем. Някакво изходно състояние трябва да има. Такова изходно състояние е този свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31731]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец | Add Comment →