Стремеж към светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Единствената работа на човек, когато четем книгата „Зоар” е да привлича поправящата светлина. Защо тогава „Зоар” описва структурата и механиката на духовните светове с такива подробни детайли?

Отговор: Не можем да се свържем с нещо, което изобщо не познаваме. Трябва да има някаква връзка. Това първо. Второ, когато четем, дори и без голямо разбиране, и ни изглежда, че някои части са описани повече или по-малко ясно, ние все пак се просмукваме от намерения и разграничавания.

Въпреки всичко, има разлика дали четем текст, който от части разбираме или учим напълно непознат текст, може би и на чужд език (въпреки че това също е полезно, тъй като ти пак поемаш духовната сила, скрита в текста). Във всеки случай, желателно е да четеш и да се опитваш да разбираш доколкото можеш, не умствено, а да бъдеш по-близо до него емоционално. Стремя се да го усетя, както аз усещам и да си представя как може би се усеща духовно стъпало в действителност.

Разликата между тези две понятия ми помага да се стремя да напредна. Това напредване може да бъде въображаемо, объркващо и сложно, но няма значение. Ключът е моето усилие.

Така се развива бебето. То полага усиля, а природата не очаква от него да прави нещо повече от това. В резултат, детето придобива разум. С други думи, по време на подготовката, по време на тъмнината нашите Келим (съсъди) не изискват от нас да съответстваме напълно на порцията светлина, на формата, която трябва да се разкрие.

Разкриващите се в нас решимот не ни дават ясно, точно разбиране за духовното състояние и следователно, не е нужно да го формираме правилно. Още повече, ние никога няма да можем да го направим, тъй като винаги се намираме в тъмнина, спрямо висшето стъпало. АХАП на висшия е винаги тъмен, винаги е по-възвишен и винаги отдава повече от нас.

Затова всичко, което трябва да направим, е да положим усилия и в отговор, получаваме сила свише, която ни поправя: променящата светлина. Това се случва точно по същите стъпала и по същия ред, както и в нашия свят. Тук няма никаква разлика. Както малките деца растат в нашия свят, така и ние растем в духовния. Светът, в който нашите деца се развиват, също е объркващ за тях, но те действат инстинктивно в него. А що се отнася до нас, ние израстваме, като полагаме усилия.

От урока по книгата „Зоар”, 26.01.2011

[33764]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed