Въпрос: Как можем да говорим за любов към Твореца, ако не знаем какво е това?

Отговор: Любовта е проявление на желанието. Въобще, за каквото и да говорим, става дума само за случващото се вътре в желанието и за неговите разновидности.

Вярно е – не знаем какво е любов. Тогава какво да направим? Първо ние получаваме пример от това, което имаме. Всички свойства и форми са заложени в нас във вид на получаване. Изхождайки от това, посредством механичните усилия в групата и учението, поправящата същност на които ние не разбираме, нашите естествени свойства започват постепенно да се менят.

Защо? Посредством каква сила? Какво се случва с нас? Ние не знаем. Ние просто „наблюдаваме” промените, случващи се в нас. Днес аз не мисля както вчера и не желая това, което съм желал вчера.

Но човек не се ли изменя ден след ден? Това е така, но ние говорим за качествени изменения. Вчера не ме е привличало толкова много отдаването, любовта към ближния и връзката с него, но днес това е малко по-привлекателно, по-ясно и по-възприемчиво в моите очи.

Как се е случила тази „свръхестествена” промяна в мен? Аз сам не зная. Затова тя се нарича „чудотворно свойство”, сгула.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33751]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →