Въпрос: Бихте ли могъл да ни обясните, какво представляват формите на съединение, за които се говори в „Зоар”, или да посочите някакъв пример? До какво най-много се приближава представата за тях?

Отговор: Всичко, за което се говори в „Зоар”, са форми на съединение между душите: видове (лъв, бик, орел, човек), сфирот (гвура, хесед, тиферет, есод), букви (хаф, заин, тав), цветове (бял, черен, червен, зелен) и т.н.

Когато в теб внезапно възникне определено духовно усещане, то ще ти даде ясно знание – например, че се нарича „дясна вежда”, а друго усещане – „лява вежда”, и т.н. Ти ще почувстваш това.

Да допуснем, че гледам лицето на даден човек. То предизвиква в мен различни впечатления: „Какво чело! Какви очи!”. Но това не е чело, нито са очи, а моите вътрешни впечатления, усещания – явленията вътре в моето желание за наслаждение. Улавям някакво въздействие и то образува в мен образ, който назовавам в съответствие с онова, което той предизвиква в мен, а не, което е самó по себе си в действителност.

Същото е и в духовното, само че без материалната картина, намираща се пред мен в нашия свят. Духовните образи живеят сами по себе си. Аз разкривам тези форми, сили, впечатления и ги назовавам с различни думи – „червено”, „бяло”, „черно”, „горчиво”, „сладко”, „кисело”, „висок”, „нисък” и т.н. Само че, всичко това е без земната картина.

В крайна сметка, картините от нашия свят, също виждаме не отвън, а вътре в нашето желание за наслаждение – както на екрана на компютъра виждаш различни съчетания на електрическите сигнали, които се събират в някаква картина.

Ние, също трябва да съединим всички наши желания в подобни съчетания, и тогава ще видим, че този свят е формата на реалност, която сега възприемаме, – че всъщност е въображаем. Той не съществува сам по себе си, а само по отношение на нас – онези, които го възприемат по този начин!

Всеки от нас е резултат от проекцията на светлината – подобно на формите, създадени във въздуха от лазерен прожекционен апарат. Всички ние представляваме такива форми – образи, нарисувани от светлината, и само усещаме себе си като съществуващи в някаква реалност, обем.

Но всъщност, в тези картини няма нищо реално – това е просто проекция на някакви образи, намиращи се пред мен, тъй като още не съм способен да ги възприема в по-вътрешна форма.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 05.01.2011

[31868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →