Въпрос: Казано е, че трябва всеки ден да чакаме спасение от Твореца. Но как да съхраним остротата на усещанията в себе си, за да се чувстваме винаги на прага на разкриването и да не изоставаме от него?

Отговор: Трябва да направим усещането за очакване приятно! За приятните неща човек е готов да мисли през цялото време. А ако се уморяваш да мислиш за това, значи не ти е приятно.

Всички сме направени от желание за получаване и ако чувстваме в нещо удоволствие, то се стремим към това, а ако не – стараем се да се избавим. Затова трябва да се постарем да направим така, че мислите за разкриване на Твореца, за разкриване на духовния свят, да са ни сладки и приятни. И тогава няма как да ги забравя!

Трябва да убеждавам себе си през цялото време, че това дава напълване, което ще изпълни всичко, което не ми достига: ще утоли всичките ми желания – глад, жажда, умора! Духовното разкриване е отговор на всичко! И тогава няма да забравя за него и винаги ще го искам! Тази мисъл постоянно ще ме преследва на фона на всичко останало.

А ако мисълта за духовното за мен е тежко задължение, то разбира се, ще са нужни много усилия за него. Но това не е работа, то трябва да бъде удовоствие, като „балсам за измъчената душа“.

Защото ти още никога не си усещал любовта към другарите като сладко духовно напълване. Било ти е просто приятно да прекараш времето с тях. Но представи си, че това ще те приведе към нещо много висше, необикновенно приятно и напълнено усещане, към нещо, което по-рано не си изпитвал, неизразимо чувство на покой, като в тихи, ласкави води, и тогава започваш да се стремиш към това.

Разбира се, за сега това е все още един егоистичен стремеж, „ло лишма“ и ти просто търсиш приятни усещания, но това ще ти позволи да останеш в тези мисли и едновременно с това ще започнеш да изясняваш какво е истина и лъжа и така да се придвижваш.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[32800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →