През целия ден аз трябва да се усещам под властта на вечното, съвършено управление, все едно то вече ми се е разкрило.

Ако правя точно така, кабалистите ме задължават по половин час на ден да посвещавам на анализ и да проверявам себе си, както в началото на новата седмица.

В идеалния случай, ако ми се отдаде, постоянно да се удържам над знанието, то съм длъжен да проверявам своя отправен пункт в него. По този начин аз обновявам своята работа и привнасям в нея все по-голяма дълбочина.

Например, аз съм успял, работейки с някакво решимо (х). Сега за мен се появява възможност да се спусна и да проверя какво решимо е било това, а след това да продължа работата си. И така отново и отново седем пъти, докато от Хесед не дойда до Малхут, до събота.

Работейки в ХАГАТ, аз създавам три линии. В НЕХИ аз ги построявам в желание за наслаждение, а Есод се превръща в сбор (Σ) на всички дни.

Всеки от тези дни аз строя по-високо желание, авиют с ново качество. А като цяло те съставляват десет сфирот. Тяхната „глава” (ХАБАД) ние постигаме по-късно.

В мащаба на творението става дума за шестте „хилядолетни” поправяния, след които настъпва седмото хилядолетие на покой. Този процес се подразделя на съответни части, всяка от които е аналогична на цялото.

От урока по статията на Рабаш, 03.01.2011

[31588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →