От урока №2, в Москва

Всичко зависи от обкръжението. То трябва да ме направи по-чувствителен към тези предизвикателства, които постоянно ми изпраща намираща се между нас Висша сила, която подтиква всеки от нас към общо съединение.

Така трябва да се действа през цялото време. Творецът малко ме променя, така че по друг начин да усетя обкръжението и себе си – и аз съответно балансирам ситуацията. И отново Той – и отново аз, и отново Той – и отново аз. Получава се изкачване с два крака. По този начин, посредством вътрешната настройка на нашия „инструмент”, ние вървим напред към такъв своеобразен диалог с Твореца.

Възприемаме ли Го правилно, започваме да работим в унисон – това, всъщност е „работата на Твореца”. Ние наричаме това не „работата на човека”, а именно „работата на Твореца”, защото работи Той. Ние трябва само правилно да отреагираме, правилно да се настроим. Не трябва нищо да правиш – само правилно да нагодиш обкръжението към себе си: от една страна – Твореца, от друга страна – обкръжението, а по средата – автоматично реагирам на всичко.

Аз сам не мога да въздействам върху себе си, не мога да работя със себе си и затова е необходима обща молитва. Не трябва да обръщам внимание на себе си. Кой съм аз, че да обръщам внимание на себе си? Нима мога нещо да направя? Целият живот показва, че не можем да направим нищо със самите себе си.

Каквито сме, такива ще си останем, ако не започнем да се променяме под въздействието на две причини:

1. Творецът, общата Сила, запълваща цялото пространство между нас.

2. Групата, всички останали, освен мен. Те образуват запълнените от Твореца частички, във вътрешността на които се намирам.

Практически, аз трябва да намеря своята хармония с останалите частички. Те се намират в хармония помежду си и с Твореца и само аз, относно тях, не съм в хармония, в правилното състояние, в интеграция с тях. В това се състои цялата работа на човека, цялата му настройка.

Приближавайки се към това, аз започвам да усещам Висшия свят. Не някъде другаде, а между нас аз намирам проявата на Твореца. В пространството между нас, където се намират тези „елементарни частици” – нашите желания, аз започвам да усещам желанията на всеки, между тях се намира светлината.

Силата, която ни напълва, общото желание, състоящо се от отделни желания, съединени помежду си, се нарича кли, съсъд или Малхут. А светлината, която се разкрива помежду ни, в нашите взаимни стремежи напред – това е Висшата светлина или Твореца. Това е, което усещаме, това е Висшия свят.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33214]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Творец | Add Comment →