Необходимо ни е да опознаем своята природа – всички престъпления и необмислени грешки, иначе няма да можем да се издигнем над тях и да достигнем до Фараона в себе си, за да разберем колко ни пречи. Именно чрез него ние искаме да достигнем служене на Твореца.

Какво значи:”Пусни народа ми”? Кой да ме пусне? Казват, че Фараонът дори изпраща народа на Израел при изхода му от Египет. Тоест необходимо е да преминем през всевъзможни изяснявания, за да се подготвим за изхода – и след това излизаме! Фараонът ни задържа само докато не съберем сила и не станем готови.

Когато разкъсваме границата на духовния свят и преминаваме махсом – това значи, че имаме желание за това, имаме сила, а ако нямаме – преминаването ни е забранено. Затова Фараонът със съпротивата си само ни помага!

Така ние се издигаме над всички препятствия и благодарение на това придобиваме силата на отдаване, на съпротивление спрямо егоизма, твърдостта на екрана, на желанието. Ние увеличаваме желанието си и стремежа към духовното. Всичките „анти-сили” – всичките пречки и страдания се разкриват, само за да ни укрепят и научат.

По този начин трябва да разглеждаме всяко свое състояние – всяка естествено възникваща мисъл или усещане, и да знаем, че именно в него е мястото, където трябва да работим. В нас няма абсолютно нищо, което да можем да оставим такова, каквото е – непоправено.

Отначало ние разкриваме стъпалото „хафец-хесед” ( желаещ само отдаване), издигайки се над всичките си егоистични мисли и желания и признавайки ги за престъпления и грешки. Ние откриваме, че всичко произлиза от една висша отдаваща сила. А след това придобиваме връзките на любовта, извършвайки действия на получаване заради отдаване, които ни позволяват да разберем какво е любовта.

В крайна сметка се издигаме до такова състояние, което се нарича – Кетер. Кетер не се отнася към материала и към нищо, което се случва на долните нива – в него е само първопричината на ставащото долу. А всичко, което се намира под Кетер и чак до Малхут, е необходимо, само за да се даде възможност на Малхут да се изкачи обратно и да се уподоби на Кетер.

Затова накрая ние изграждаме същото отношение към Твореца, каквото и Той има към нас, над своя материал и всичко, което се случва в нас. И тогава не остава никаква връзка с всичко, през което сме преминали, което сме преживяли, решили, направили, разкрили – нито от наша страна, нито от Негова.

Всичко това изцяло се отменя и се разкрива само първото и основно отношение – Неговото към нас и нашето към Него. Това означава, че ние разкриваме всичко само в Кетер, в светлината на Любовта, когато въобще не са важни никакви действия или подаръци, да получаваш, за да отдаваш или да отдаваш, за да отдаваш – всички различия изчезват и всичко се слива в постигането на единството.

Материалът и формата на получаването все едно престават да съществуват, защото те изначално са били създадени от Твореца само с цел да можем с тяхна помощ да достигнем онази изходна, първородна точка, от която Творецът е започнал творението.

От урока по статията “Кабала и философия”, 03.01.2011

[31640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →