Колкото по-дълбоко, заедно с квантовата физика, проникваме навътре в материята, която е нежива и там няма нищо, освен напълно определен подход и механично разкритие – изведнъж разкриваме там разум и чувство.

И макар че ние самите придаваме на материята тези свойства,  там откриваме мисъл, замисъл. Ние разбираме, че се сблъскваме с нечия мисъл.

Изследователите на космоса също твърдят, че чувстват като че ли зад целия космос, отвъд звездите, стои някаква мисъл. В развитият човек възниква такова усещане.

На скорошната лекция в Москва аз разказах, че ако се увеличи атомът, ще открием празно пространство между неговото ядро и електроните. Аз вече получих възражения от свой познат, физик, който опровергава, че в атома може да съществува празно пространство, защото цялото пространство там е запълнено. Днес ние знаем, че електронът не е съсредоточена в едно място частица, а някакъв размазан облак, запълващ цялото пространство на орбитата.

Това като че ли не съответства на това, което аз представих, но кой знае какво ще говори физиката след още двадесет години? Ясно е, че всяка теория ще стане още по-абстрактна, тъй като напредвайки все повече, разбираме, че нашият свят се състои не от твърди частици и не се подчинява на обикновената механика, а все повече се приближава към духовната форма.

Когато казах, че в атома има празно пространство, имах предвид качествена празнота вътре. Колкото и нашите изследвания да потвърждават , че цялото пространство на атома е запълнено и един електрон запълва цялата област, заедно с това откриваме празно пространство, която иска  да ни каже нещо с тази си празнота. Това е и скритата там мисъл.

Също и в състоянията между стъпалата, при прехода от едно стъпало на друго, ние попадаме в някакви особени падения-празноти – падаме и се обновяваме. Затова всяко следващо стъпало е съвършено ново изграждане.

От урока по статията  “Характерът на науката кабала”, 20.01.2011

[33255]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →