Въпрос: Как мога да направя обрат в желанието за отдаване, което се пробужда в мен?

Отговор: Да предположим, че от сутринта съм неумолимо обезпокоен за нещо. Това незадоволено желание предизвиква мисъл, която трябва да успокоя. Аз съм преследван от този проблем, потопен съм в него и търся начин да го разреша.

Аз съм получил всичко това от висшето. Ако моят проблем се отнасят към нещо, което е жизнено необходимо, тогава аз трябва да го реша без да обръщам много внимание на работата с намерението. Най-напред трябва да обезпеча себе си с насъщната необходимост. За това е написано: „Без хляб няма Тора”.

Но ако това не е нещо жизнено необходимо, ако не е нещо, от което се нуждая на животинското, телесно ниво, тогава аз трябва да се опитам да пренеса тази мисъл към правилната форма. Аз съм я получил от Твореца, за да създам правилна реакция към нея. Тя е „помощ срещу Твореца”. Тя е против целта, но в същото време ми помага да реагирам правилно и отблъсквайки се от нея, да се насоча към целта.

Моята цел е сливане с Твореца. Творецът е Добър и Творящ добро и няма никой освен Него. Той ми изпраща всички проблеми и притеснения, за да ми помогне. Затова над моето притеснение, сякаш правя огледално изображение на него, аз се обръщам към Него, който е Добър и Правещ добро.

Аз трябва да достигна до усещането, че моят проблем е помощ, която ще ми позволи да разбера отношението на Твореца към мен, което е противоположно на усещанията, които се пробуждат в мен. Така аз създавам образа на Твореца в себе си. Притежавайки внимателно и правилно отношение, аз ще мога да разбера защо определени притеснения или проблеми са ми били изпратени имено под тази форма. Аз ще видя обратната на нея форма, формата на Добрия и Творящ добро, който я е отпечатал в мен.

Благодарение на тази „инверсия” аз ще се издигна на степен праведник и в някакво отношение ще оправдая Твореца. Правейки това, аз ще попадна на правилния път. Най-важното е да продължавам, без да заспивам в нито едно от състоянията, на фона на отрицателните форми, които Творецът ми изпраща.

Аз мога правилно да реагирам на тях във всяка секунда само ако се въоръжа с подкрепата на обкръжението. Без него моите усилия са епизодични, но с тях аз съм постоянно „в примката”. Групата изцяло определя скоростта на предвижване.

От урока по статията на Рабаш, 04.12.2011

[31707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →