Въпрос: Как да измеря своето придвижване: по нарастването на егоизма или по степента на отдаване?

Отговор: Отдаването не трябва да се измерва никога. То няма предел, няма форма и очертания, докато не се облече в желанието за получаване.

Ние сме потопени през цялото време в егоистичните си мисли и пориви. Но ако ги преодоляваме и над тях се устремим към Твореца, то придаваме висота и форма на своето даващо желание.

По висота то се сравнява с величината на желанието за получаване, над което искаме да живеем в отдаване. В точно съответствие със своите егоистични импулси, над тях се обръщаме към Твореца.

Защото Той е сформирал в мен това егоистично желание, тази чужда мисъл. И затова, приповдигайки се и като се обръщам обратно към Него, аз сякаш слагам маска на лицето си, копирам и придобивам Неговата форма.

Творецът е откопирал Своята форма върху моето желание за наслаждение, а аз правя обратно копие от това желание и се връщам към първоначалната форма на Твореца – към желанието за отдаване.

Така постигам познание, разбиране и усещане за Твореца: от печата към отпечатъка, и обратно към печата.

От урока по статия на Рабаш, 04.12.2011

[31711]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →