Въпрос: Защо, произнасяйки на иврит четирибуквеното име на Твореца (יהוה – АВАЯ), ние казваме – „юд-кей-вав-кей”, заменяйки звукът „хей” на „к”?

Отговор: В това няма нищо особено, – просто сред народа битува такова уважително отношение към Твореца. Във връзка с това, този обичай съществува в науката кабала.

Ти нали не назоваваш по име своя баща, а се обръщаш към него с „татко”, – съответно така и назоваваш Твореца.

И въобще, всички имена, които ние даваме на Твореца, – това са названия на проявяването на Висшата светлина относително нас. Тях ние наричаме „Боре” – Творец, защото думата „боре” се състои от две думи: „бо” – ела и „ре” – виж.

С други думи, ти наричаш така не Него, а това явление, което възприемаш вътре в своите свойства/келим. Светлината, която ти въздейства, предизвиква в теб някакви усещания и ти им даваш имена.

Защото, какво означава – „милосърден е Творецът”? Аз чувствам, че именно така, с милосърдие, сега Той се отнася към мен. А действително ли Той Самият е милосърден, – това на мен не ми е известно. А само знам, че към мен Той, да кажем, се отнася милосърдно. Затова всички имена на Твореца – това е моята реакция на въздействието на Висшата светлина.

В това число и „Елоким” – това е Бина, „АВАЯ” – Зеир Анпин, „Адни” – Малхут. Това са явления, които ни се разкриват от Висшите системи. И Творец ние наричаме някаква висша, по отношение на нас, сила, която ни се проявява, а не това, което привежда тази сила в действие. Същността на Твореца – Ацмуто ние не можем да разкрием.

С една дума, – „няма в съдията повече, отколкото виждат неговите очи!”. Когато ти разкриеш Твореца, то сам ще намериш Неговите имена. Защото именно ние даваме имена на проявленията на Висшата светлина.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32862]

Filed under: Творец | Add Comment →