Книгата „Зоар” описва духовните състояния, които постигащите висшия свят  усещат. Но разказва за духовните образи с нашите земни думи.

Тези думи ни напомнят земни образи. Те образуват на нашето „желание за получаване” – егоистичен екран, с нашите земни свойства – земни образи.

Кабалистите са взели за описание на висшия свят думи от този свят, понеже в духовното няма думи, има само усещания и са нарекли с тези думи духовните свойства, които са достигали в своето постижение.

Затова, като четем книгата „Зоар”, сме длъжни да се стараем да разпознаваме висшите духовни сили, състояния, отношения, откъснати от материалните образи, които ние сме свикнали да чувстваме при тези земни думи. Това е много хубаво и полезно упражнение.

Да допуснем, че четем в текста думите: „чело”, „очи”, „уши”, „коси”. Необходимо е да се опитаме веднага поне да мислим за сфирот – кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут, за съответстващи на частите на парцуфа – „чело”, „очи”, „уши”, „нос”, „уста”, Галгалта Ейнаим и АХАП.

„Косите” (сеарот) – това е излишък на отразена светлина, в която не може да се облече пряката светлина, и затова тази отразена светлина се изплисква наоколо, образувайки „косите” на парцуфа.

Това е светлината, която по такъв начин се разпространява отгоре надолу във висшата система, в Рош Арих Анпин, а след това в З”А, и  чрез цялото това множество парцуфим към нас идват сили, за да ни пробудят, да ни поправят и да ни напълнят.

И затова в книгата „Зоар”  ние изучаваме цялата тази система за поправяне на душите

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 06.01.2011

[31971]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment →