Въпрос: Ако въображението пречи на научния подход, водейки до религия или философия, то как има и въображение, което помага на научното изследване?

Отговор: Въображението, което ни помага не е абстрактна форма, откъсната от материята, а форма на висшето, обличащо се на нас.

Във всеки информационен ген (решимо) има две части: информация за „днешното” желание (решимо де-авиют) и информация за „утрешната” светлина (решимо де-итлабшут).

Например, има двойка решимо гимел де-авиют/далет де-итлабшут – 3”/4”. Ако реализирам решимо „3”, то мога в него да получа формата на висшата степен „4” и това се нарича творческа фантазия. Аз го получавам не за да го реализирам, а само като пример.

Решимо де-итлабшут, ми подсказва нова, бъдеща форма, защото е винаги с една степен по-нагоре от текущото ни състояние. Тези „спомени”, са се съхранили в нас от разпространението на степените отгоре – надолу и благодарение на тях ние можем сега да се повдигнем.

Човек действа като машина. Ако в нас има такива информационни гени, „решимот”, то благодарение на тях ние можем да работим, а ако няма – не можем.

Ако изтрием цялата памет в човека, той няма да знае как да помръдне и пръста си съзнателно. Виждали ли  сте колко безпомощно е поведението на новороденото? То не може да направи нито едно, и най-малкото осъзнато движение.

Всичко идва от решимот и ако аз на своята степен реализирам правилно желанието си (решимот де-авиют), то в него мога да получа степента на висшия, облякъл се на мен (решимот де-итлабшут) като образец. На тази основа работи фантазията, която ни помага.

Това не е празна фантазия, която няма никаква основа под себе си, а реална форма, на която ѝ е съдено да се въплъти.

От урока по статията “Кабала и философията”, 02.01.2011

[31531]

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment →