Въпрос: Ако накрая целият изминат път се отменя, какъв е смисълът на всичките ни днешни действия?

Отговор: А по какъв друг начин може да се постигне абсолютната любов? Как да се изгради тя, след като всяко следващо стъпало се строи на основата на предишното?

Целият изминат път се отменя – по начинът, по който се разкрива, че целият този свят е въображаем. Когато достигаш до края на поправянето и се включваш в изходната точка на сътворяването, в нея наравно се сливат състояние „1” ( начало на сътворяването) и състояние „3” ( край на поправянето). А състоянието „2” ( процеса на поправяне) все едно престава да съществува. То се включва в състояние „3” заедно със състояние „1”, като че ли нищо не е било и всичко това сме си го въобразявали!

Всички изменения са се случвали само в усещането ни, трябвало е да изживеем всички тези състояния, за да можем да разберем Твореца и да го почувстваме, да се прилепим за Него и да се слеем с Него.

А всичките светове (оламот) – означават „скривания” (аламот) и тези светове, скривания – изчезват! Те са необходими, само за да създадат постепенно нарастващо скриване, проблеми и страдания, които ни пробуждат, за да започнем по малко да постигаме отдолу нагоре онова едно, единствено реално съществуващо състояние. А освен него, нищо не съществува.

Всички състояния, които преминаваме са необходими за да си изясним – това са 125 стъпъла на изясняване на онова съвършенно състояние, в което винаги се намираш. Ти просто не си способен да го постигнеш напълно отведнъж и затова го правиш постепенно, на части: разбираш още малко, чувстваш още нещо.

Все едно „ядеш тази порция” на части, това значи да се издигаш по стъпалата на световете. Но, в действителност, тези светове не съществуват, освен в твоето възприятие. След като постигнеш всичко, вече няма нужда от тях.

Обаче, те като че ли съществуват в мен, тъй като по тях съм се изкачил до края на поправянето, до окончателното сливане? Вярно, но това е само твоето усещане, пътя на твоето постижение. А в реалността има само едно съвършенно състояние, съществуващо и до и след теб – Малхут, напълнена от светлината на Безкрайността, както в самото начало, така и в самия край.

От урока по статията “Кабала и философия”, 03.01.2011

[31637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →