От урок №2 в Москва

Въпрос: Как човек може да разбере, че той действа изхождайки от точката в сърцето, а не от страданията във външния свят?

Отговор: Действа ли човек в групата изхождайки от точката в сърцето, а не от своя егоизъм? Устремява ли се той към групата, а не навън?

Да, ако поставя желанията, целите, средствата, усилията на другарите по-високо от своите. А ако другарите не са прави? – А те винаги са прави.

В действителност, каква е разликата за мен, даже и ако те не са прави? Главното е, че аз съм вътре в тях. И за мен няма друг изход. Да допуснем, че всички са против мен в своето мнение, а аз съм сто процента прав. Но те са заедно. Така че аз трябва да се сниша и да вървя заедно с тях.

Но те не са прави! Няма никакво значение. В духовния свят победата – винаги е в общото, в съединението.

Например, преди две и половина хиляди години е живял великият мъдрец – раби Йоси бен Кисма. И е имал, да допуснем, десетина ученици. Веднъж го помолили да се премести на друго място, на което той отвърнал: „Аз не мога да ги оставя. Защото, тогава аз напълно ще загубя това, което има в мен”. И това – при все че той е бил голям мъдрец на цяло поколение. Кои са те в сравнение с него? „Те са никой – казва той, – но когато са заедно, аз се съединявам с тях и чрез тях получавам всичко. А сам, направо, аз нищо не мога да получа”.

Защото съсъдът на получаването, детекторът, локаторът – това е групата. Нека тя да се състои от нищожества, от начинаещи, не е важно от кого. Ако те се съединяват помежду си – това е достатъчно. А мъдрият, се включва към тях, придава им чувствителност, и затова възприема всичко.

Самите те нищо не разбират и нищо не възприемат, те просто са се събрали заедно, като телета. Но той в съединението с тях получава светлината, а без него не би я получил. И те, постепенно провеждайки през него своето единство, също започват да растат. Така става в света.

Затова само единството ни довежда до правилния резултат.

В групата има много „умници” – действително умни хора, сериозни, най-умните, но индивидуалисти. И тяхното постижение нищо не струва! Когато аз гледам резултата, който ние трябва да постигнем в групата, аз точно знам: нека човек да е умен, нека да има потресаващи идеи, нека да се справя блестящо във всичко, което му дават, и да постига поразителни резултати – но в крайна сметка това до нищо няма да доведе. В него няма да има духовно направление, той не израства въз основа на своите усилия, макар отвън всичко да изглежда идеално.

Всичко духовно се постига за сметка на единението. Ако са се събрали съвсем малки, начинаещи, но, се обединяват, те постигат повече резултати, отколкото големите, мъдрите, даже и те да са вече кабалисти, но сами.

Раби Йоси нищо не би направил без своята група. Затова той не я е напуснал.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33991]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →