Вие може да ми разказвате за хиляди интересни неща, случващи се наоколо, но аз няма да ги приема за истина, ако сам не ги видя и опозная.

Помогнете ми да ги позная и почувствам – и тогава ще съм готов да слушам. Но само ако се опитвате да разширите органите на възприятията ми, а не фантазиите ми.

Ако искате да ми дадете микроскоп или телескоп – аз съм готов да ги приема. Аз съм готов да развия в себе си нов орган на усещанията, но това трябва да остане в рамките на моя рационален критичен анализ.

За такъв научен, реален подход говори кабала. Но преди хиляди години се е случила „авария” – кабалистите са обучавали на правилния научен подход бъдещите гръцки философи, които били техни ученици, но те след това са излезли извън него.

Те не пожелали да вървят срещу своето его и да използват науката кабала за своето поправяне. Те мислили, че могат да изследват света, без да поправят себе си – и тогава се развила философията.

И това не се ограничава само в рамките на древна Гърция и онези древни времена – това е обичайният човешки подход. Почти всеки ще ви каже: защо да поправям себе си, аз и така всичко разбирам!

Но това е невъзможно – отначало трябва да разкриеш своето състояние и едва в тази степен ти е разрешено да говориш за него.

И върху такъв подход е основана религията – тя не изисква от човека да поправя себе си. Изпълнил си някакви действия и всичко е наред – ти вече вярваш, че си установил връзка с Твореца.

Това се нарича изгнание от духовното, тоест предполагаемата „духовна” форма на съществуване, без всякакво реално усещане за нея. Затова за този период е казано: „Ние бяхме като насън”.

Кабала призовава човека да се върне към правилния подход, към реалността – от философия към наука, от религия към отдаване и любов към ближния, към получаване на нов орган на чувствата, в който той сам ще види всичко.

От урока по статията “Кабала и философията”, 02.01.2011

[31519]

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment →