Колкото по-надалече  се спускат парцуфим, отдалечавайки се от съвършенството на света на Безкрайността, толкова повече те се разделят. Разликата между лявата и дясната страна, висшата и нисшата част, лицето и гърба, мъжката и женската част, става по-ясна и изразена.

Когато има съвършенство, всички са перфектни в техните действия, но разбира се всеки по свой начин. Когато има съвършенство, всички са равни. Ако постигнем абсолютното взаимовключване на душите, тогава дори най-тънките души постигат всички останали души и няма никаква разлика между тях. Всеки постига цялата светлина на Безкрайността, но по свой начин, което е точно неговото достойнство.

Затова, колкото по-ниско се спускат духовните обекти, толкова по-сложни изглеждат, състоящи се от различни части. Отначало всички тези части са били в света на Безкрайността и въобще е изглеждало, че между тях няма никакви разлики. Тогава те са започнали да стават малко различни: един е бил малко по – вдясно, друг малко по – вляво (от гледна точка на светлината Хасадим), или единия – над, другия – под (от гледна точка на светлината Хохма), или с лице или с гръб (от гледна точка на келим).

Появяват се всевъзможни отличителни форми, показващи несъвършенство, което трябва да се поправи. В света Ацилут тези качества са станали много осезаеми: в Атик е невъзможно да намериш никакви разлики, в Арих Анпин вече са малко различни, а в Аба ве Има различията са много ясни – лицето и гърба, над и под (Аба ве Има и ИШСУТ).

Но ЗОН са вече два различни парцуфим: Зеир Анпин и Нуква, които се нуждаят от по-големи поправяния, за да се допълнят един друг. А ние, душите, сме напълно отделени едни от други от ужасна омраза, отблъскване и голяма пропаст между нас. Тук вече дори не се споменава за взаимно допълване. Ние трябва първо да осъзнаем нашето зло и да разберем колко сме разделени и отдалечени , тогава да пожелаем да се сближим, да намерим средства за това и Този, който може –  да ни помогне.

Ние сме се разбили и сме загубили съзнание. Всичко, което можем да направим е, да помолим за помощ, ако можем. Затова и съществува стълбата на световете – стъпала на разграничаване на недостатъците и отделяне измежду всичките им съставляващи.

И има обратен закон, действащ тук. Ако погледнем отгоре надолу, разликата между мъжката и женската част (Захар и Некева), Творецът и творението, отдаване и получаване, се разкрива повече и повече. Но когато се издигаме обратно, ние разкриваме тази разлика все повече, като отначало се смятаме за абсолютни праведници, а в последствие разкриваме все по-голяма разлика между себе си и отдаването, докато не разкрием всичко. И така се получават два обратни триъгълника.

Когато се издигаме, разкриваме все повече детайли в световете, които светлината осветява за нас. Висшето стъпало по отношение на низшето  е като цял свят в сравнение с песъчинка, според количеството съставящи части и тяхното качество.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →