Състоянията „Израел” и „народите на света” непрекъснато се сменят в човек и този процес не зависи от него. Всичко, което той може да направи, е „да натиска газта”, да се стреми напред с всичко, което има. За да направи това, човек се нуждае от силна връзка с групата и неотстъпна мисъл за духовно напредване по посока на отдаване. Така се реализира правилото „Израел, Тора и Творецът са едно”, което е заповедта на Твореца.

Колкото повече усилия полага човек, толкова по-често тези две състояния се сменят. Тук е важно да не позволяваме на някое от тях да ни отклони от пътя, да не искаме да останем в някое от тях, и да не затъваме в някое от тях.

Човек трябва винаги да вижда целта пред себе си и да се стреми директно към нея, дори, ако пътят е крив и неравен. Всеки е движен от собствените му решимот сякаш напредва по криволичещ тунел. Няма къде да избягаш, а само се стремиш напред без да правиш разчети на острите завои.

Може би искаш да спреш, да изживееш сегашното състояние, да го изучиш и да го „обмислиш”. Но това никога няма да помогне. Опитай се да преминеш през всички места с максимална скорост и не се тревожи, ако не познаваш пътя.

Единственият начин да разберем нещо е от висшето ниво. Едно дете никога не знае през какъв стадии на развитие преминава сега. Той разбира само предишните стадии. Затова по-големи деца могат да бъдат инструктори на по-малки. Най-доброто нещо е да се установи такава взаимовръзка между граничещи нива.

Затова ние винаги се стремим само напред, докато не достигнем самия край на поправянето. Само там ще разкрием всички корени, всички първоначални, свързващи и крайни състояния. Когато те се слеят в едно цяло, тогава ще разкриеш системата за момент и ще разбереш всичко. До тогава няма истина, на която да можеш да разчиташ.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →