Преди всичко аз трябва да бъда благодарен и да „благословя” факта, че имам връзка, че не съм изолиран от висшето управление, без значение как то ми изглежда сега: добро или лошо. Най-важното е, че имам точка на обединение: аз знам за съществуването на Висшата сила, Природата. Тя е Добро и Творящо добро. Тя има разум и чувства в нашите разбирания. Тя ни създава и желае ние да се развием. От цялото човечество тя точно сега предизвиква вътре в мен желание да я достигна и аз трябва да бъда благодарен за този стремеж, въпреки че ми носи дискомфорт.

Аз се отнасям към своя нов стремеж по същия начин, както към всички останали желания: аз искам по-скоро да ги напълня  заради получаване. Но тази празнина ще бъде запълнена само ако действам по метода на отдаване. Това е различен вид желание: то се наслаждава само когато от него произтече изобилие, когато прави добро на някого другиго.

Аз трябва да се отнасям към духовните желания, които се пробуждат в мен, като към ново творение. С тях е невъзможно да продължим обичайния живот – аз просто няма да мога. Затова аз съм доведен до групата, учителя и занятията. Представена ми е кабалистичната методика, така че да разбера, че е настъпило времето да работя над ново творение.

Тези нови решимот или това ново начало в мен все още няма вектор или форма. Сега трябва да се потопя в обкръжението като семе в земя, за да получа от групата питателни вещества. Единствено тогава зародишът на моето духовно желани започва да се развива.

При това то ще се развие в напълно различна посока, защото това желание се отнася към ново за мен измерение. Това означава, че аз отначало трябва да се отнасям различно към него и да не изисквам същото, което съм изисквал от своите обичайни желания.

В останалите желания аз живея както и преди, а цялото си внимание и енергия насочвам към формирането на новия зародиш. Аз изучавам науката кабала, за да разкрия възможността да осъществя това желание, да го проявя и да разкрия наслаждение вътре в него. В това се и заключва цялата наука.

Аз не действам инстинктивно, както до сега. Новото желания изисква от мен нов „стил на работа”. Затова аз трябва първо да науча нов метод, да развия нов подход.

Но ако не искам да се науча и продължа да действам по стария начин, без да се издигам от животинското към човешкото ниво, то аз получавам удари. Затова моят стремеж е съвършено не предназначен и не приспособен за моето егоистично получаване. Възможно ли е да отгледаме едно човешко дете по законите на джунглата, сред дивите зверове? То не би пораснало като човек и не би се издигнало от животинското ниво.

По същия начин аз трябва да уча, за да мога правилно да изхраня това семе и да създам за него правилното обкръжение. Аз трябва да му подсигуря влага, минерали, топлина и светлина – всичко необходимо за развитието му.

Това е значението на изучаването на науката кабала: аз уча правилно и оптимално да повиша своето духовно желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32690]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment →