Единственото, което ще ни помогне – това е самоотмяната в групата, пред учителя и Твореца. Което означава да се съединим с обкръжението и да възприемем от него всичко, което е възможно.

В историята са ни дадени множество такива примери. Например Иешуа Бин Нун, който се е удостоил да стане приемник на Моше. Това е вътрешната сила в нас, която довежда човека до последния етап на поправянето – любовта, приближава го до Края на поправянето (Гмар тикун), след силите на Моше.

Това е най-високата степен на получаването заради отдаване! А как се е удостоил той с нея? Докато е помагал на Моше, докато той е обучавал народа: почиствал е стаята, “подреждал скамейките“.

Тоест той се е прилепил към учителя, желаейки да стане неразривна част от него – а после получил от Моше цялата мъдрост. Именно той, а не учениците, които се учели! Той дори и не се учел, получил е духовното „пе-ел-пе“ (“от уста в уста“, чрез общия екран), прилепвайки се за учителя.

А тези, които се учели, са получили това всеки на своята степен (те също са били големи кабалисти), – но не на такава висота, както Иешуа Бин Нун.

Нима те не са знаели за този принцип?! Знаели са – но не са успели да го направят!

Всичко зависи от това доколко човек се стреми да отмени себе си пред учителя и групата. А аз бих добавил още и, че тук влияе и “щастливата съдба“ – т.е. допълнителните условия в помощ, за които ние не знаем, спускащи се, “капещи” свише (късмет/мазал от думата сълзя/нозел). Това много зависи от корена на душата – от нейното предназначение.

Но какъв смисъл има да говорим за това, което не зависи от нас? Просто трябва да изпълним това, което зависи от нас – а то е самоотмяната.

За това е писано навсякъде, за никого то не е новост. Но какво да правим ако то не се получава – по себе си знам, колко трудно е да направиш това. И обикновено човек се спира пред най-простите препятствия – които сякаш е невъзможно да не изпълниш, а той точно това не може да направи… И той дори разбира, че това е полезно във всеки смисъл, дори и в материален, – но нещо отвътре го спира.

От урока по статията “Кабала и философия”, 03.01.2011

[31619]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик | Add Comment →