Книга „Зоар”. Предисловие, статия „Водачът  на магарета”, т. 105: …И казали „Това е Рав Амнона Саба”, защото сега те постигнали неговото стъпало и разбрали, че това бил самият Рав Амнона Саба, а не както си мислели дотогава, че  е само син на Рав Амнона Саба.

Въпрос: Обикновено учим, че „син” е следващото стъпало на „баща”. Защо този параграф твърди, че синът на Рав Амнона Саба е по-нисше стъпало от него?

Отговор: По време на спускането отгоре надолу, всяко стъпало е по-висше. Затова „дядо” (Саба на иврит) е по-висше стъпало, а „баща” (Аба) е по-долу от нея, а още по-долу е „син” (Бен).

Ние изкачваме стъпалата отдолу нагоре, преминавайки през тях в обратен ред: „дядо” –  „баща” – „син”. „Син” е най-високото стъпало, над всички останали. Но по време на спускането, „син” е най-долу от всички.

Стъпалата, от които идва „водачът на магарета” са стъпала на световете. Тези сили се спускат към мъдреците от нивото на всички 125 стъпала като „дядо”,  „баща” е по-високо от „син”.

Но когато  мъдреците се издигат, в тях стъпалата на постижение „дядо – баща – син” се проявяват отдолу на горе и „син” е най-високото стъпало.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.01.2011

[33238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →