Днес науката кабала трябва да се разкрие на света. Сега всички трябва да знаят, какъв е смисълът на живота и как да достигнат корена на битието. Постигането на корена може да се сравни с плодове, а духовния живот на човека, духовното развитие – с грижата за плодоносно дърво.

В едно от своите писма Рабаш разказва, как трябва да се „обработва” желанието – аналогично с грижата за дърво в нашия свят. Ние го развиваме в четирите стадии АВАЯ, докато не придобием даващо желание, а след това започваме да използваме получаващото желание за отдаване. И това са „плодовете” – краят на поправянето, неговата зрялост.

А засега, задавайки си въпроса за смисъла, човек намира науката кабала, там, където я реализират хора със същите въпроси. Започва период, наречен „ло-лишма”: подходът на човека е егоистичен както преди, само че сега той иска да придобие духовния свят, да откъсне висшите плодове и по този начин да си отговори на въпроса за смисъла на живота. Той по своята природа не разбира как може да се постигне нещо по друг начин.

Така ние полагаме семето в земята и то започва да се развива. Отначало човек, както обикновено, върви по утъпкана егоистична пътечка, разчитайки на собствените си сили и виждайки розови перспективи. Но след време, понякога след няколко години, в него се поражда усещане, предизвикано от светлината, възвръщаща към Източника: той започва да чувства, какво представлява антиегоистичната природа.

Тогава става ясно, че духовният свят не може да се постигне с обичайните чувство и разум. Той се постига противоположно на това, което се е случвало досега. И човек все едно губи крилата си: той вече не може, както по-рано, решително да върви напред, отваряйки със замах вратите. Сега трябва да се заеме със себе си отвън навътре, тоест чрез обкръжението: чрез групата, учителя и книгите.

Трябва да насочим усилията си извън себе си и само тогава, извършвайки кръг, човек ще съумее да се отнесе към себе си като към семе, положено в земята. Той ще се научи да се грижи за това семе, за да може то да прорасне, а не да изсъхне в пясъка. Той ще му усигури хранителна среда: минерали, влага, топлина – всичко, необходимо за израстването. И само тогава семето му ще покълне.

От урока по статията на Рабаш, 21.01.2011

[33332]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment →