Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.31

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитва?

Когато, върху човека се спуска духовното скритие (мисълта за отдаване и любов към другите) и той влиза в такова състояние, че не усеща никакъв вкус от духовната работа (достигане на свойствата отдаване и любов към другите), съвсем неспособен е да си представи и усети любовта (към Твореца –единното свойство на любовта) и трепета (че не може да Му даде същата любов, която получава от Него), и не е в състояние нищо да направи с намерение за отдаване (да достигне със собствени усилия) – за него няма друг изход (така и му се разкрива), освен единствено да плаче и зове към Твореца, да се смили над него (защото сам той повече не може да съдейства за това) и да снеме затъмнението (това, което скрива неговия егоизъм) от очите и сърцето му.

В духовната работа плачът е изключително важно състояние. Казали са мъдреците: “Всички порти към Твореца са затворени,  освен портата на сълзите“. И недоумява светът: “Ако портата на сълзите е отворена – то защо въобще са останалите порти?“ (Защо направо да не  се влиза във висшия свят през портата на сълзите?)

Така както човек, молейки някой друг за нещо много важно за себе си, и вижда, че другия остава непреклонен, и е безполезно да продължава да се моли, (и когато вече не вижда никакъв друг изход), то избухва в сълзи (от безсилие и отчаяние – отчаяние от това, че безнадежно иска да постигне желаното, а безсилие – защото се е убедил, че да го постигне не е по силите му).

Затова е казано: “Всички порти са затворени, освен портата на сълзите“. Само, когато всички порти (изпробвани от човек в опита му да влезе във висшия свят) се затварят (убеждавайки се сам в тяхната непригодност), става ясно (за него самия), че (само) портата на сълзите е отворена (за него и едва тогава той може да се възползва от нея, т.е. истински да помоли именно за освобождение от егоизма и придобиване на свойството отдаване).

А за момента не е ясно, че портата на молитвата е затворена – не се вижда дотогава, че отворена е портата на сълзите, а значи заключена, защото човек мисли, че има още някакъв изход от състоянието му. И само, когато се затворят всички други порти, тогава се отваря портата на сълзите.

Затова е казано: “В мрак плачи, моя душа“: когато човек достигне пълния духовен мрак, само тогава душата му започва да плаче, защото няма друг изход.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 18. „В мрак плачи, моя душа“.

[33492]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: