Въпрос: Какво да направя, за да може «Зоар» да проникне дълбоко в сърцето, в желанията и мислите ми?

Отговор: Да отвориш сърцето си. Повече нищо не е необходимо. Главното е да не се отчайваш и да не се успокояваш, а да полагаш усилия точно когато е тежко.

Статията „Водачът на магарета” (книгата «Зоар». Предисловие) точно обяснява, че когато вървиш и твоето „магаре” (на иврит „магаре”/„хамор” – от думата „хомер”/материал, желание за наслаждение) повече не може да тегли своя товар, ти изпращат «водач на магарета», който помага на твоето „магаре” да се изправи.

Разбира се, този водач боде „магарето” с остра пръчка и това е неприятно – но ти вървиш напред. Затова, ако си съгласен на такъв водач – ще го получиш. Но трябва да помолиш за тези «убождания»…

Въпрос: Може би мога да помоля за нещо хубаво. Но как мога да моля за «убожданията» на водача на магарета?

Отговор: Ако не отъждествявам себе си със своето его и искам да се освободя от него, тогава напротив – смятам, че колкото повече „убождания” получа, толкова повече ще мога да се отдалеча от него, да избягам от него, да се издигна над него.

Тези „убождания” ще наранят не мен, а моето его. И ако се откъсвам, отделям от него и ни разделя разстояние, тогава не усещам върху себе си «убождането», което минава през него. Тъй като убождането идва само за да се разделя със своето его. И тогава не приемам тези удари на свой гръб. Те отиват към моя «Фараон», а през това време аз се издигам.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 09.01.2011

[32291]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →