Издигни се!

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №4, в Москва

Въпрос: Защо дори когато човек знае какво е добро за него, той все пак отива и върши неща, които са му във вреда?

Отговор: Ние виждаме това да се случва дори и при малките деца. Колко пъти трябва да наказваш едно дете преди то да започне да разбира нещо? И дори тогава – това в резултат на наказанията ли е или детето просто пораства и става по-умно? Може би наказанията изобщо не са били от полза? Това наистина е въпрос: Какво ни кара да променяме действията си?

Всъщност, не се променяме от наказанието. Като цяло, няма такова нещо като награда и наказание по начина, по който ние го разбираме. Никога не се учим под влиянието на несполуките на съдбата. Ние просто растем, докато не надрастем нашето Решимо. Тогава нови Решимот се проявяват в нас и обкръжението се променя, и ние също се променяме под негово влияние. Ние се променяме единствено от сблъсъка между два параметъра: вътрешните ни информационни данни (Решимот) и обкръжаващото общество. Взаимодействайки си, тези два параметъра определят състоянието ни.

Ние трябва да уравновесим нашето Решимо с обкръжението. Само към това се стремим. Това е основният закон на вселената: подобие, баланс, равновесие. Всичко в природата автоматично се стреми към това. Затова веднага щом в нас се появи някакъв дисбаланс с обкръжението, съзнателно или не (зависи от развитието на човека), ние веднага влагаме цялата си енергия в това, да се опитваме да доведем себе си до баланс.

Например, когато влезеш в определено общество или в определена група хора, ти винаги се приспособяваш, защото желаеш да бъдеш подобен. Така са изградени нещата; това е законът на равновесието, първоначалният закон на Твореца, сложен начело на всичко. Създавайки природа, противоположна на Него – желанието за получаване, Той желае тя постепенно да достигне равновесие с Него – желанието за отдаване. Това е, защото растежът създава разум в желанието и тогава творението достига съзнание, усещане и разкрива Твореца, става подобно и идентично на Него.

Човекът се различава от всяко неодушевено творение по проявата на разум, който съзнателно го направлява към подобие с Твореца. Затова цялата ни свобода на волята е в това, непрекъснато да създаваме обкръжение за себе си, което да ни „издига” към Твореца. Това означава, че трябва да се грижим обкръжението да бъде на по-високо ниво от нас. В този случай, ще искаме да станем подобни на него и по този начин ще напредваме към Твореца. Представяйки си групата като висша, велика и идеална – напредваме.

Следователно, всичко зависи от създаването на правилно обкръжение, защото това ще ни позволи автоматично да вървим напред. В това се състои целият закон на растежа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33144]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: