Човек, желаещ да се издигне по духовните стъпала, да премине от нашата реалност, усещана с петте сетива, във висшата реалност, трябва да измени себе си, своите свойства, и затова се нуждае от външна, допълнителна сила, която той  не притежава.

В него има само мъничка точка на желание за духовното, а всичко останало той трябва да получи отвън.

Цялата съвкупност от тези сили, издигащи го от текущото състояние към по-напреднало, се нарича „водач на магарета”. „Магаре” (на иврит „хамор” – от думата „хомер” материал) – това е нашият материал, желанието за наслаждение, всеки път претърпява изменения, и за сметка на това ние се издигаме, напредвайки по духовния път.

Силата свише въздейства на нашето желание, изменя го, и нашето „магаре” през цялото време се усъвършенства – за сметка на това, че „водачът на магарета” постоянно работи над него.

И когато ние достигнем края на пътя, нашето „магаре” действително става „бяло”, както е в разказа за Месията (Машиаха), който се явява на „бяло магаре”.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 11.01.2011

[32508]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →