Когато нас ни „дърпат за ръкава”, приканвайки ни да разкрием своя егоизъм, – трябва да се радваме на това, защото с това ние придобиваме духовните степени.

Ако човек се е отчаял в този свят, ако си задава въпроси за смисъла и целта на съществуването си, то тези въпроси идват от точката в сърцето. Тогава пред нас откриват възможността да построим духовните степени, нивата за разкриване на Твореца, докато той не разкрие цялата светлина НАРАНХАЙ.

При това всяка, даже най-малка степен, му дава усещането за вечност, извън телесно съществуване, откъсване от плътта. За това е казано: „Светът си ще видиш приживе”. На тези степени човек чувства, че се намира не вътре в получаващото желание, а над него, и затова усеща своят живот във връзка с Твореца, усеща, че е встъпил във вечността.

Ето защо Тора се нарича средство за издигане към свободата от „ангела на смъртта”. Ние се избавяме от желанието за наслаждение заради получаването, което и е „ангелът на смъртта”, и тогава постигаме истинският, нетленен живот.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32096]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок | Add Comment →