Празникът Ту би-шват, „новата година на дърветата”, символизира плодовете на духовната работа, духовното развитие.

На първия етап, ние обръщаме егоистичното намерение «ло-лишма» в алтруистично – «лишма», в отдаване заради отдаването. Придобивайки свойството Бина, човек става „дърво в полето”.

А след това, преминава към етапа получаване заради отдаване, и тогава безплодното дърво в полето става плодоносно. Това е резултат от работата на човека, стъпалото на човека. Сега, посредством своето „дърво” той отглежда плодове, напълва души, отнасяйки се към тях като източник на отдаване, подобно на Твореца. По този начин, човек се уподобява на Него и завършва поправянето.

В празника Ту би-шват ние, кабалистите, виждаме резултата от цялата работа на човека. Изобщо, всички празници играят двойна роля – те олицетворяват някаква част от нашия път и в същото време, в тях се крие частта и признака на неговото завършване.

Песах, празникът на излизането от Египет означава, че вече виждаме как и защо оставяме егоизма. Тъй като е невозможно да се излезе от него, без да се знае целта.

Шавуот, празникът на даряването на Тора, също не се ограничава с придобиването на средството за поправяне – ние знаем защо го получаваме.

Рош а-шана, еврейската Нова година е началото на всички промени, а в първоначалния замисъл вече е заложена крайната цел.

Денят на изкуплението, Йом Кипур, отново ни напомня защо преминаваме през веригата от поправяния. Същото се отнася за  Ханука и Пурим.

Всички тези обичаи, приети в нашия свят, символизират етапите, жалоните по пътя на нашето духовно развитие. Именно оттам произлизат.

Но какво толкова особено има? По време на празника Ту би-шват ядем плодове и сладки неща – не е ли твърде слаб намекът? Пурим също прилича повече на детски празник. Но всъщност, това са най-важните празници, и обобщенията за тях са много внушителни. Тъй като става дума за резултати и за плодовете от положените усилия.

Пурим олицетворява окончателното поправяне, края на пътя. Тогава двете сили: и положителната, и отрицателната, поддържайки се една друга, участват в постигането на крайната цел. Ту би-шват означава също узряване на плодовете, но разликата тук е в нивото на възприятие. «Дърво в полето» е растителното ниво, а Пурим са по-високите стъпала.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →