Един, в който се обединяват разум и сърце

Съществува висш принцип, че Творецът е Един, Единствен и Единен.

Една единствена висша сила е създала цялото творение – тя е съществувала преди него, съществува заедно с него и ще съществува след него, т.е. във всички състояния.

А ние можем да говорим за нея от гледна точка на различните подходи, което показва нашето несъвършенство и затова ние я определяме като Една, Единна и Единствена.

Но всички тези различни определения на висшата сила, Твореца, съществуват само по отношение на нас самите.

Един – означава, че няма друга сила, която би действала в мирозданието. Както е казано: „Няма никой освен Него”.

Единствен – означава, че Той се обединява във всички тези свои действия и няма никакво друго намерение.

А Единен – означава, че дори ако тези действия ни се сторят несвързани и доста противоречиви, това е защото ние самите се намираме в различни и противоположни на Него състояния. Затова ни се струва така: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”. Но според степента, в която се поправяме, всички тези разнообразни състояния и свойства, различаващи се изцяло по смисъл, постепенно се съединяват заедно в едно понятие.

„Един” означава съвършенство. Защото ако има двама, става така, че те се различават по нещо и в единия не достига свойство на другия. Двамата се допълват взаимно.

Ако има не двама, а милион, то всеки от тях е доста по-несъвършен. В него има само една милионна част съвършенство, и във всеки не достигат останалите 999.999.999 части.

Ако говорим, че няма повече от един, то означава, че всичко е в него!

Но на мен не ми се струва, че в Него има всичко, защото аз съм противоположен на Него. Така значи, проблемът не е в него, а в мен.

Ако Той е един и всичко е заключено в Него, то не е важно, как Го усещам: като добро и зло, светлина и тъмнина, студено и топло – аз трябва да разбера, че тези различаващи се свойства ги няма в Него. В Него няма нито добро, нито зло – тези различия съществуват само в моите усещания.

Дори ако казвам, че Творецът е добър, това също не се включва в определението: „Един“. Един означава, че в него няма нищо! Нито лошо, нито добро.

Това е само моя оценка на различните Негови проявления по отношение на мен. А Той е сам, Един – нещо съвършено абстрактно, абстрахирано даже от доброто. Защото и това е само мое лично усещане.

Човек вдъхновява това понятие „Един” чрез своето съвършенство на усещанията и постиженията. В този Един – и сърцето и разума се обединяват.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32726]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: