Единствената степен на твоята свобода

Въпрос: В математиката, като изучаваме система с много неизвестни, се фиксират всички параметри, оставяйки само една степен свободна.

Във вътрешната работа често възниква точно такова усещане, като че ли имаш много посоки: отношение към реалността, към групата, към Твореца – твърде много „степени на свобода” и това много обърква.

Може ли да се ползва същия принцип, както в математиката, и нека обаче да гледаме отношението към групата?

Отговор: В духовната работа всичко е доста по-лесно. Целият този безкраен брой променливи параметри е необходимо да се свържат с един Източник и да се включат в Него. А всички тези хиляди параметри нека да се менят – ти оставаш включен в Твореца, в единствената причина за всички тези безкрайни по брой изменения.

Ако започнеш сега да се опитваш „да замразиш” реалността и да свържеш всичко, правейки го неподвижно – нима в този смисъл на духовната работа и нейната цел се рови и изяснява на такова ниво, каквото се случва в материалния свят? За какво е необходимо това?

Единственото, което ми е нужно да зная от целия безкраен брой изменения е, че аз трябва незабавно да установя връзка с висшето, с Твореца и да се хвана за Него. А около мен нека още по-силно всичко да се изменя, целият този свят кипи – аз над всичко това трябва все по-здраво и по-здраво да се държа за Него, за да ми помогнат всички тези промени само да усиля тази връзка.

Повече нищо не ми е необходимо! Не трябва да узнавам нещо за тези изменения. В този миг, когато се прикрепя към Твореца, аз намирам всички чувства и разум, постигам целта на всички ставащи изменения. Така за какво да се ровя по-рано в тях?

Затова науките на нашия свят влизат в криза, защото те отиват в неправилна посока. В какво ние губим сили: в търсене още на някакви си частици от много хиляди, които нямат край. И с какво по-нататък ще напредваме – само повече се объркваме.

Сега откриват някаква нова елементарна частица, което не стига и откриват, че тя може да се раздроби още на хиляди частици и така до безкрайност. Това е чисто любопитство – въпреки че в резултат, вътре във всяко търсене е скрито търсенето на висшето, Твореца.

Но ако искаме да отидем в правилния път, ни е необходимо да търсим причината за всичко ставащо. А това означава, че трябва да си пробием път на висшата степен. Затова никога не се концентрирам на това, което става в този свят – задължен съм да правя само това, че да се съединя с Твореца: чрез група, някакви материални действия – но само в това направление.

А в плоскостта на този свят няма да открием нищо от висшето. Защото какви инструменти за изследването притежаваме тук – само своя земен, животински разум. Ние изследваме от висотата на животинското ниво – неживото ниво и растителното.

От урок по статията „Кабала и философията”, 05.01.2011

[31880]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: