От урок №2 в Москва

Въпрос: В какво е уникалността на Берлинският конгрес? Какво трябва да осъществим там? Какво трябва да прави всеки един от нас, всички заедно и между групите?

Отговор: Сега, искате ли или не, вие се намирате под впечатление на това, което говоря аз. Вие сте, сякаш малко подтиснати и включени в единно желание, в единна мисъл. И това ни обединява.

Всички тези свойства, средства, желания, мисли, това, което вече изминахме, това което искаме в нашите стремежи, огромно количество от хора, групи – всичко това се съединява в едно и в крайна сметка работи, придавайки ни най-силен постъпателен импулс.

Но ние с вас имаме „малък проблем”. Струва ни се, че се намираме в малък егоизъм и трябва само да го преобразим, да завъртим тази малка ръчка, да натиснем на някакъв бутон – и готово. Ние не разбираме, че тук работи огромна система.

Това е не просто „Превключване”, което някой, там свише, иска или не иска да превключи. Ние се намираме в система от две противоположни сили: отдаваща и получаваща. И докато тази система не сработи в нейната диалектика, в нейното движение напред, по закона за съединяване на частите – няма да се получи.

Ние с вас само ускоряваме времето на нашите усилия, но никога не ще можем да извършим скок. Това е невъзможно поради природата на нещата. Всичко се извършва чрез постъпателни, последователни, строго определени движения, стъпка по стъпка. И с това движение, крачка по крачка напред, ние с вас постепенно се доближаваме към това, което се нарича „изстрелване“. Преход ще има! И този преход ще бъде внезапен.

Нашите конгреси ускоряват движението много и затова са важни. За тези няколко дни, в които сме заедно, а около нас се намират много хора от целия свят – в това време се извършва много сериозна обработка по степените на вътрешното ни развитие.

Защото трябва да преминем през тези милиони различни състояния. Ние трябва да ги изминем. И всяка една такава среща преминава по различен начин, всяка включва нови аспекти, нови форми, нови чувства.

Затова считам, че Берлинският конгрес трябва да бъде особен. Защото там се срещат хора, пропити с желанията на тази среда, в която те се намират, с нейните свойства.

Това е една много лоша среда. Европа е много труден континент, източник на всички проблеми, войни и огромен егоизъм, който наистина умира, както и цялата наша минала цивилизация. Но тя е костелив орех. Така че, това не е лесен конгрес, съвсем не е лесен, най-тежкият от всички.

А най-лесният конгрес от всички е в латинска Америка. Там хората се разпалват, те са открити, душевни. Не съм срещал други такива. След това е Русия. След това е Европа: колкото е по-сложно, толкова по ефективен е резултатът, работата е по-ефективна.

Затова, се надявам на вашата поддръжка – физическа и от разстояние, за да можем всички заедно „да поработим” над Европа.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →