От урок №2, в Москва

Кабалистичната методика се основава на груповата работа, на връзката между нас, на стремежа към това да се съберем всички заедно, да съберем всички общи сили и с общи усилия да помогнем на всеки да излезе от самия себе си към другите.

Всъщност методиката е построена много реално и просто. За да възприемем висшия свят, трябва да престанем да обръщаме внимание на „атомите” на нашите тела и да се прехвърлим на пустотата в „междуатомното пространство”. Това можем да направим в човешкото общество или в негова малка група, която ще ни позволи да се изменим.

Ние трябва да се събираме заедно, взаимно помагайки си един на друг, и да започнем да пренасяме вниманието от себе си на това, което е между нас. Работата е неприятна, неразбираема, много неестествена за нас, но за това кабалистите са написали огромно количество материали. Прилагайки върху себе си кабалистичната методика, ние я доработваме, дописваме я, материализираме я, започваме да я прилагаме, да я усещаме вътре в нас. Като цяло, ние я приспособяваме към себе си, към настоящето, към днешната реализация.

И затова ние се явяваме и изпълнители, и изследователи, и разработчици на етапите на практическата реализация на цялата Природа. Методиката се прилага днес към нас, към тези, които желаят да допълнят към своето усещане на мирозданието още една висша част. При това, това не е просто допълнение, а най-важната част.

Ние с вас започваме да усещаме силите, явленията, действията в „междуатомното пространство”, т.е. реалността в 99%. Този огромен обем е запълнен, първо с мисъл, замисъл, сили, тяхното взаимодействие – всичко това, което ни привежда в движение, малки микрочастици.

Това постижение на корена ни извежда от състоянието на временност, неведение, подчиненост – по същността на нещата, от състояние на небитие в състояние на яснота, вечност, съвършенство. Ето какво ни дава правилната реализация на науката кабала.

Всичко това се реализира в групата, където започваме да усещаме по какъв начин да излезем навън към възприемане на останалите. От усещането на „света в мен”, ние преминаваме към усещането „света в света”. Защото ако вместо мен съществуват милиарди хора, или души, то, излизайки от себе си, аз започвам да възприемам силите, които действат между нас, и всички души като едно цяло, като една затворена система.

Днес даже на материално ниво нещо ни подсказва, че светът е глобален и интегрален, че в него всичко е взаимосвързано. Така аз започвам да възприемам всички външни както себе си. По този начин получавам на свое разположение огромно желание, огромна сила, огромно напълване – и всичко става мое Аз. Това вече не са хора, а просто сили, съществуващи в такъв вид.

Така човек започва да разкрива истинския обем, истинското виждане на света.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития | Add Comment →