Въпрос: Как да помогнем на детето да не попадне в безпочвена философия, а всичко да проверява и да изследва на действителната основа?

Отговор: Именно към такъв подход в живота е необходимо методично да се обучава детето, като му се показват примери. У детето има склонност да вярва в това, което говори възрастният. Но трябва да го научим всичко да проверява – това е много важно.

Трябва да му се обясни: „Ако ти казвам нещо – как можеш да бъдеш уверен, че си чул това правилно? И как можеш да бъдеш уверен, че аз самият го зная и правилно ти казвам? Тъй като възрастните също грешат, всеки може да сгреши! Ти си задължен да провериш сам и само на такава основа да вървиш.”

Вие можете да попитате как тогава ще порасне, ако не вярва на възпитателя? Но то трябва да ни вярва само дотолкова, че да приеме това упражнение, което му даваме. А само трябва да се научи на това упражнение: кое е правилно, а кое не. То трябва да вярва само на това, че си струва да направи това упражнение, а после само да прави изводи.

Тоест необходимо е да научите детето само да търси отговорите единствено на основата на своя жизнен опит. Иначе то ще се научи да приема всичко на вяра и ще мисли, че всичко, което е написано във вестника е безусловната истина.

Ние четем вестника и подсъзнателно възприемаме всичко написано за факти – така са ни обучили в детството – да считаме написаното слово по-високо от себе си. А ако се поровим по-дълбоко, то ще се изясни, че всичко е продиктувано от проста изгода и е написано по поръчка. Възприемаме всичко за истина и се храним от този източник. Нима е необходимо да учим на това детето?

Трябва да го научим на най-критичния подход към всичко, ставащо в живота, за да не вярва на думата на никого. Най-напред то трябва всичко да проверява! Трябва да приема мнението на другия, който се счита в нещо за „специалист”, но само за да направи една следваща самостоятелна стъпка напред.

А във всичко останало да се ръководи от принципа: да съди само на основата на очевидни факти – както е казано: „Няма у съдията повече, отколкото виждат неговите очи”.

На децата е свойствена тягата към фантазията – но тя цялата трябва да се провери. Всяка фантазия се нуждае от проверка. Прекрасно е това, че в детето е развита фантазията, но тя трябва да се потвърждава с реални доказателства.

Единственото изключение е това, което се отнася за музата, изкуството: за песните, за рисунката, за културата. Културата не се отнася към науката, там вече няма такива ограничения и може да се работи с едното въображение. Но това по никакъв начин не е свързано с жизнените принципи.

Културата се намира по-високо от знанието, от разума, защото изхожда от търсенето на висшето, на Твореца. А поради това изкуството трябва да е отделно от егоистичното желание.

От урок по статията „Кабала и философия”, 09.01.2011

[32320]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment →