Ние четем трудовете на кабалистите – хората, разкрили висшите светове, свръх реалността. Не разбираме онова, за което разказват и просто следваме техните думи.

Те ни разказват, че съществува висша сила, която е непостижима сама по себе си. От своя страна, ние я постигаме като Творец – Добър и Творящ добро. Изхождайки от това свойство, Творецът е създал творението и желае то да се развива и да приеме Неговото благодеяние.

Благодеянието се състои в това, да станем подобни на Твореца. Няма нищо по-добро, по-извисено от това. Тоест „да се твори добро” означава творението да бъде водено към стъпалото на Твореца.

Затова, трябва да придобием два параметъра, които са свойствени на Него – съвършенство и самостоятелност. По принцип, самостоятелността е част от съвършенството, но за нас тя има особено значение и стои на първо място. Ние трябва да бъдем самостоятелни, подобно на Твореца. Както Той е съществувал сам преди сътворението, така и ние, въпреки че се явяваме Негови създания, трябва да излезем на същото ниво на самостоятелност.

А освен това, трябва да сме способни сами да постигнем стъпалото на Добрия и Творящия добро – също да придобием това свойство.

За да ни предостави такава възможност, Творецът е създал съвършено състояние, в което ние с Него сме идентични, подобни един на друг, което се нарича слети един с друг, обединени във всичко – по свойства, по възприятие, по самостоятелност и т.н.

От това начално/крайно състояние, Той започва да ни спуска в различните детайли на възприятието – към пълната противоположност. А после, оттам, от противоположното състояние, Той ни дава възможност да се върнем в съвършенството с ценен багаж. Да се върнем у дома – това е всичко, което ни е нужно.

От урока по статия на Рабаш, 13.01.2011

[32701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →