Въпрос: Вие казвахте, че вътрешното изясняване започва още преди махсома. Но какво мога да си изясня тогава, ако още не съм придобил свойството отдаване и изцяло съм обзет от моето желание да се насладя?

Отговор: Точно преди махсома ти трябва да си изясниш доколко всичко, което желаеш в живота, е само заради собственото ти благо. Но тези изяснения стават с помощта на светлината.

Аз постоянно проверявам: дали правя това заради себе си или заради другиго? И така по отношение на всички и във всички направления. Аз през цялото време си изяснявам какви са моите мисли и разчети: “Аз го ненавиждам, но трябва да се издигна над това, тъй като моята ненавист изхожда от моето его, желанието да се наслаждавам.

Но ако аз се издигна над своето его, в намерението за отдаване, то ще започна да обичам този човек и да действам за неговото благо. И въпреки че вътре в моето желание да се наслаждавам това ще предизвика лоши усещания, но в своето намерение аз ще почувствам, че съм се издигнал към светостта, към отдаването”. Това е постоянно изясняване още преди махсом.

Опитай да се насладиш от това, че тъпчеш собственото си его. Може да си помислиш, че това е вид мазохизъм или сякаш някакво психично отклонение. Но това не е отклонение, защото заедно с това ти си слят със своето бъдещо вътрешно свойство отдаване, което също е твое. Ти се отъждествяваш с него – с това ново свойство.

Това не означава , че на теб ти харесва да страдаш. Не! На теб ти харесва да бъдеш в това ново свойство – отдаване и затова се стараеш да се издигнеш над своето желание да се наслаждаваш. И дори и да страдаш вътре в него, но в свойството отдаване се наслаждаваш. А след изясняването ти изведнъж усещаш: “Аз изобщо нямаше от какво да страдам! Даже обратното! Аз преобразих моето желание да се наслаждавам в желание да отдавам и за сметка на това още повече се издигнах!“

Това не е лесно. Но за сметка на няколко такива действия, това се случва. Наслаждението, в който и да е случай, е признак за край на действието: или в получаването, или в клипа, или в отдаването, светостта. Но наслаждението трябва да стои накрая, в който и да е случай ние се наслаждаваме, тъй като целта на творението е да се наслади.

От урока по статията “Свобода на волята”, 21.01.2011

[33943]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →