Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Ние започваме да работим един с друг и всеки иска да почувства заобикалящите го близки обединени. Започнете да проверявате, да анализирате:  докога ще ви стигне търпението?

Колко дълго ще удържите такова отношение към другите? Минута? Две? Може би пет минути или даже десет? Това е вече много. Обикновено всичко свършва за секунда.

И това е добре. Това се нарича поръчителство. Всеки почти мигновено забравя за това, че трябва да се обединява с другите и да ги усеща велики, – нека тогава веднага отново да си спомни за това.

Ако започнем мислено да се грижим за всички, желаейки никой да не забравя за това, тогава действително няма да забравим. Човек ще почувства как другите с мислите си оказват натиск върху него. Желанията в сърцата на околните ще въздействат върху всеки.

Баал а-Сулам е написал за поръчителството особена, много важна статия. Защото такова е условието за получаване на Тора, светлината. Ние поддържаме всеки, за да не забравя той за обединението – не за танците, когато сте прегърнати, а за вътрешното единство на сърцата. Ако се грижим един за друг, безусловно няма да забравим за главното, като постоянно се връщаме към него в мислите си, – и тогава ще извършим велика работа.

В крайна сметка, след определена поредност от такива действия ние достигаме светлината. Казано е: „ От Сион ще излезе Тора” – с други думи, ние ще я придобием благодарение на тези излизания (ециот) от единството, като всеки път им се съпротивляваме и се устремяваме обратно.

Така че, нека започнем да мислим за единството между нас, за това никой да не изоставя тези мисли, за това, че всеки тук е велик и уникален. Него го е избрал Творецът и затова аз уважавам в него тази висша част, частта от Твореца. Така, помагайки си вътрешно един на друг, ние постепенно се организираме в едно общо кли, в единна душа.

Когато това кли, състоящо се от множество части, се скрепи в минимално необходимата степен, ние веднага ще усетим в него разкриването на Твореца, висшата светлина. Да се надяваме да достигнем това вече днес или утре, максимум вдругиден.

Защото това става внезапно и даже миг преди този момент човек нищо не подозира. И това действително може да се случи след тези усилия, за които говорим сега.

От 1-я урок от конгреса в Арава, 30.12.2010

[31344]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment →