Да живея в другите
От урок №4, на конгреса в Берлин
Въпрос: Каква е ролята на приятеля в общата система?
Отговор: Ролята на приятеля е огромна, неоценима. Колкото всеки един от нас помага на всички останали да се съединят, толкова и той самия се издига. Човек никога не работи направо върху себе си, той винаги го прави чрез другите – за себе си.
В нашия свят аз винаги преследвам своята цел: поставям по местата им себе си и всички останали, а после пресмятам кое ще е най-добре за мен. Нека да е и чрез десет души, но на края всичко трябва да се върне при мен.
В духовния свят не става така. Там си правя следния разчет: колко аз мога да вложа в другите, така че то да си остане в тях, а не в мен. Тъй като моето егоистично “аз“ постепенно си умира. А накрая, когато се издигам над своето “аз“, всичко, което от мен е било вложено в останалите, става мое. Все едно, че аз живея в тях, както майката живееща в децата, за които се грижи.
Духовния свят е построен на това майчино свойство – на отдаването, любовта, изместването от себе си навън. Тогава ние започваме да чувстваме себе си съществуващи в другите, и това състояние се усеща като вечно, съвършено. То не зависи от личното ми състояние, включително не зависи и от тялото ми. Тялото може и да умре, но “Аз“ вече съществувам в другите желания, в другите свойства.
От 4-ят урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011
[34035]
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Laitman.com Коментари RSS Feed