В безкрайните простори на празното пространство

От урок 2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: