Въпрос: Как е правилно да се работи с детето по време на избухване на раздразнителност и злост в него?

Отговор: Най-добрият метод е да фотографирате ситуацията и да я поставите на обсъждане. Полезно е човек да види себе си отстрани – и възрастния, и детето.

Когато гледа на поведението си като постоянен зрител, то бързо се учи и прави изводи. То трябва да разбере, че светът не е еднозначен и повърхността не изглежда така, както отвътре.

Вземайки участие в обсъжданията, които се провеждат в спокойна обстановка, детето постепенно се учи да владее себе си, уравновесявайки крайните си състояния. Полученото впечатление остава в него и следващия път то ще се ядоса именно на него. Постепенно впечатленията от такива примери се натрупват и го заставят да възненавиди в себе си избухването на гнева.

Въпрос: В каква сфера на дейност да ориентираме нашите деца в избора на професия?

Отговор: Доколкото нашата организация е възпитателна, то възпитанието е наша главна цел. И затова в армията и в колежа, и в университета нашите деца предпочитат да избират професии свързани с възпитанието.

Преминавайки през различни състояния, нашите деца се възпитават сами и се усъвършенстват във взаимното възпитание. В тях е заложена основата и те могат да постигнат големи успехи в различни области на възпитанието. Те могат да бъдат учители, инструктори, лектори – хората се нуждаят от тях и то в много на брой.

Тези професии са за предпочитане затова, защото които и да е други сфери от дейността са изкуствени и изискват постоянно обучение: човек му се налага да се занимава с подобряване на външните умения. А във възпитанието на неговото кли / инструмента  винаги е с него – той постоянно се придвижва във вътрешното си развитие. Затова възпитанието е най-близката до нас професия.

От беседата по възпитанието, 07.01.2011

[32876]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment →