Бунтът на подрастващите е много важна, решаваща точка. Именно в нея, трябва да се проявят резултатите от възпитанието и целият успех зависи от предходните години: от 6 до 11, а нататък започват проблемите: хормонален взрив, вътрешна борба.

И трябва да се погрижим предварително, в този момент за детето вече да има методика и правилно обкръжение, позволяващи преодоляването на критичния период. Взривяващият му се егоизъм да бъде използван като подемен кран, за да може с негова помощ, да се издигне над него.

И тогава, веднага ще получим пораснал духовен човек. През тези години, децата с лекота могат да преминат махсома. Те са готови на всичко! В тях има толкова отчаяна решимост – възрастен човек не е способен да изтърпи такива страдания като подрастващия, в който сега бушува огън. От това могат да се правят чудеса.

Природата, неслучайно е заложила такъв период в процеса на нашето развитите. Цялата наша надежда за възпитаване на детето като духовен човек, е именно в тази възраст: да кажем, започвайки от 6 – 7 годишна възраст и завършвайки до 14 – 15.

А след това, почти нищо не може да се направи – много е трудно. То вече е излязло в „живота”. Вече се обръщаш към човек, който е заобиколен от различни житейски проблеми: на възрастта, пола, трудоустрояването, службата в армията, мислещ само за момичета и материален успех. И всички тези прегради, вече няма да му позволят да те чуе.

Трябва да започнем да му разказваме за кабала още от детството, за да стане навик, който „се превръща във втора натура”, преди да бъде обгърнато от „зрелия живот”.

И тогава детето ще премине през бунта на подрастващите, но ще го използва правилно! Творецът нарочно ни провокира чрез този бунт на егоизма, за да можем да се издигнем над него. Ако се издигнем над този егоизъм, като на планината на ненавистта – Синай („сина”/ненавист), получаваме духовно стъпало…

Трябва да се възползваме от възможността, която дава природата! Колко би ми помогнало, ако в мен и сега се взривяваха и горяха желанията – както някога в детството. Ако се намираме до децата, грижим се правилно да ги насочваме и да им показваме как да работят с това, много бързо могат да станат големи кабалисти. Надявам се, че това ще се получи.

Но ако тази, дадена ни от природата възможност не се използва, наваксването после ще бъде трудно. Затова е казано, че възпитавайки дете, сякаш пишеш на чист лист и това съвсем не е същото като да пишеш на вече изписан, опитвайки се да изтриеш написаното от някого…

Затова, възпитанието трябва да започва от най-ранна възраст. В противен случай, детето не расте като човек, а просто като животно, защото ще го учат само как да търси напълване за своето тяло, за своя егоизъм. Според определенията на кабала, това означава да отглеждаш животно, желание за наслаждение.

Само, ако има правилно съчетаване на двете сили: получаване и отдаване – това се нарича човек. Така че, хайде да решим, какво искаме да отгледаме и от най-ранна възраст (поне от 6 – 7 години) да започнем да подготвяме децата за възрастта на израстването, за да извлечем максимална полза от всички тези години.

Сигурен съм, че ако е проведена правилната подготовка, детето, под влияние на силните вътрешни пориви на юношеската възраст, може да влезе в духовния свят, да се издигне на внезапно нарасналата в него планина на ненавистта. Всички преживавания на възрастния човек, търсещ духовното, са нищо пред този вътрешен огън. Ето какво не ни достига на всички нас…

От урока по статията „Кабала и философия”, 06.01.2011

[31996]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →