Усилия и находка

Ние прилагаме страшно много усилия и с всяко усилие трябва да правим разчет: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?”

Трябва да правим всичко възможно, а също и да разкрием, точно къде да влагаме старания – в обединяването с другите, там, където е станало разбиването.

Трябва с всички сили да се стараем да възстановим единството на това разбито място, за да стане отново цяло, за да станем всички ние като един човек с едно сърце, и да живеем в поръчителство, т.е. в съвършено, системно единение.

Понякога ни се струва, че сме способни на това, а понякога – че не сме. Искаме помощ, но не можем да помолим за нея, защото все още не изпитваме истинска потребност.

Така етап след етап, човек, прекланяйки глава, поема курс към нови усилия. Той отново и отново пристъпва към работа в това разбито място, за да го съедини.

При това, предварително знае, че е длъжен да работи, докато не почувства нужда от помощ, а без неговото желание, помощта няма да дойде.

И в същото време, човек трябва да вярва, че няма никой, освен Твореца. Тогава, след всяко усилие идва отчаянието и новата потребност.

Всички тези етапи трябва да се преминат последователно, докато в човека не се натрупа голямо желание, докато напълно не се отчае от собствените си сили.

Тогава, чрез правилния вик, чрез вярната молба, човек ще пробие Портата на сълзите. Всички негови усилия ще се съединят, а срещу тях – всички светлини, които са идвали при него, принуждавайки го да се отчайва и оставяйки усещане за още по-голяма пустота.

Той се е старал и изобщо не е могъл да намери желаното, докато изведнъж не се установи, че не се е старал, а е намерил. С други думи, не той осъществява самото действие, а светлината, изпълняваща неговото желание и обединяваща го с другите в единно кли.

И тогава, в този съсъд се разкрива съвършената светлина, съвършеното свойство отдаване, Творецът. Така, човек накрая стига до своята „находка”.

Неговите усилия, помощ, отчаяние, вик – всичко, което се е натрупвало в преминатите стъпала, накрая е приело вярната форма. Всичко се е сляло в правилното желание и в правилното решение. И всичко е благодарение на онова, през което човекът е преминал по пътя.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32279]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: