Ти ли си върху „магарето” или „магарето” върху теб?

Книга Зоар. Предисловие. Статия „Водачът на магарета“, п. 85: Слезли раби Елазар и раби Аба от своите магарета и целунали магаретаря.

Казали: „Толкова е велика мъдростта, която владееш, а побутваш отзад нашите магарета. Кой си ти?”

Казал им той: „Не питайте кой съм, а по-добре да вървим да се занимаваме с Тора. И всеки да произнесе думите на мъдростта, за да освети този път”.

Въпрос: „Магаретарят”, пришпорващ отзад – това задължителна степен на нашия път ли е, или той може да върви и отпред?

Отговор: Това се променя в зависимост от отношението на човека. Отначало той върви отпред, а неговото „магаре” – отзад. След това започва да разбира, че напредва именно за сметка на своето „магаре”, а не сам за себе си, и целият този път се състои в това да превежда „магарето” от степен на степен – с помощта на точката в сърцето, заключена в него. Тогава „магарето” става  нещо важно.

Човек лесно може да преодолее този път, защото „човекът” –  това е точката на Бина, точката в сърцето. Ако тя се намира вътре в него, нищо не и коства да се издигне, защото тя се е спуснала специално, за да вземе цялото това его – същото това „магаре”, Малхут, желанието да се насладиш – и да го преведе нагоре.

Затова са важни не тези двама човека – мъдреците, вървящи по пътя, за които разказва Зоар, а е важно „магарето” с всичките си атрибути. И ако е така, то важен е и „магаретарят”.

А тези двама мъдреци са само точка, стремяща се да достигне целта. Вярно е, че това е важно, и тук е целият свободен избор на човека, началото на работата, с която той е съгласен и нейното направление. Но реализацията на тази работа е само за сметка на „магаретаря”.

Ако с помощта на Тора (светлината, връщаща към източника) те не се сдобият  с връзка с тази висша сила, дошла да преведе егото им нагоре, те няма да се поправят и няма да се издигнат. Тоест те изучават Тора на същото това „магаре”, с целия негов тежък товар – с помощта на „магаретаря”

Излиза, че „магаретарят” всъщност ги обучава как да вървят, къде да стъпят и по какъв начин. Той става техен учител – именно на тези мъдреци, а не на „магарето”. И затова самите те могат да се издигнат.

Тук се получава взаимно проникване на Бина и Малхут. Отначало аз мисля, че най-важното са тези двама мъдреци (човекът в мен, който трябва да се издигне). След това започвам да забелязвам, че този човек е нужен само за  да преведе „магарето” от подножието на планината до чертозите на Твореца.

След това разбирам, че главното в тази работа е „магаретарят” и той трябва да ми помогне да водя „магарето”. А впоследствие разбирам, че „магаретарят” ми е нужен, за да ме обучава.

Тук се сменят техните роли и значимостта на всеки от тях. Но в крайна сметка всички се съединяват заедно: ти на „магарето”, „магарето” върху теб, и всичко се подрежда.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.01.2011

[32399]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: