Съзидаващата мисъл

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №2, в Москва

Творението, това е желание. Творецът, /светлината/ е създал желание, кли – „угодно на Него“.

В тази степен, в която той желае да наслади, да напълни, да предизвика усещане за добро, за топлина, за всичкото благо, в същата степен Той е създал потребност, която е обърнал към себе си, към тези свои свойства, които желае да прояви в творението.

А за да не бъде това желание автоматично, за да се управлява, устремява, подобно на светлината и да се усеща съществуващо – заедно с него се развива и разума. Разумът е зараждащото се и затова той е главната характеристика на човека: „какво желаеш?” Става дума не за естествено желание, а за това, каква представа за добро състояние изграждам в разума си.

Разликата между желаемото и действителното съставя вектора на всички наши действия. По този критерий се оценява човека – по посоката на неговите действия, стремежи, очаквания.

Нашите действия се осъществяват не сами по себе си, а под влиянието на заобикалящото ни общество. Следващото по-добро състояние може да бъде произволно и ние го избираме под влиянието на обкръжението. По този начин, обществото, в което попадаме, сформира нас и нашето бъдеще.

И за това на човека му е даден разум и му е дадено усещането за недостиг. Сега, с помощта на заобикалящото го общество, той може да се насочи към следващото състояние, избрано от него самия.

Нас ни характеризира вектора на стремежите и неговата величина. Затова ние никога не съдим за човека по текущото състояние – то се предизвиква в него свише. Не, ние оценяваме човека по действието, което той извършва относно обкръжението, за да предизвика в себе си определена насоченост на мислите, желанията към някакво ново състояние.

И затова ние сме длъжни да създаваме около себе си такова обкръжение, което точно да ни определи бъдещото състояние – това, към което се стремим. Съобразно с тази бъдеща картина, която се рисува в нашето въображение, ние отдалеч, предварително оценяваме себе си и групата.

Човекът, както и групата, се оценява само по вектора: накъде се устремява и с каква сила. Ако групата иска по някакъв начин да се изконтролира, ако човек желае да разбере накъде върви, той трябва винаги да вижда пред себе си следващата очаквана картина.

Вниманието трябва да се съсредоточава само върху нея, само в нея трябва да се живее. Тогава нашето движение ще бъде бързо, а мислите и решимот, възникващи в нас, ще получават незабавно въплъщение.

И затова, най-главното е да работим в мисълта, правилно и по възможност по-ярко да си представяме следващите състояния. Мисълта съзидава, изгражда нашето бъдеще. Тя е основата на нашето действие и по този начин го превръща в реалност.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 17.01.2011

[33133]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: