Планът за строителство, наречен „АВАЯ”

В статията „Кабала и философия“, Баал а-Сулам пише, че всяко духовно свойство прилича на материалното, както си приличат две капки вода и без да се различават по нищо друго, освен по своята материя – при духовното, материята е духовна, а при материалното – веществена.

Ако твоят материал работи „заради отдаване” – тогава е духовен и усещаш духовни явление, а ако работи „заради себе си” – то, той е материален. Цялата материя съществува в теб – извън човека няма нищо.

Има пустота, „нула”, а вътре в тази нула – някакво творение. И ако това творение има егоистично намерение „заради себе си”, тогава то се възприема в реалност, която усеща в себе си като „този свят”. А, ако човекът има намерение за отдаване, то цялата реалност, която усеща и той самият, се нарича духовна.

Извън човека няма нищо, независимо съществуващо. Всичко се представя само вътре в човека – или в неговите егоистични желания, или в отдаващите.

Няма никакво „място” или реалност, която да съществува сама по себе си. Има само Закон, който не е облечен в нищо конкретно, и се нарича АВАЯ (името на Твореца). Ако сме материални, тоест искаме да получаваме за себе си, тогава усещаме в нас този Закон като материални тела, живеещи в материален свят. А, ако се намираме в отдаването, тогава усещаме Закона като духовни светове, а себе си – като души.

И едното, и другото съществуват вътре в човека –  в крайна сметка, и двете представи са въображаеми. Но, ние не наричаме духовните форми измислени, илюзорни, защото всички те като резултат се събират и струпват, сякаш свързвайки се в едно кълбо. Те се натрупват в процеса на нашето напредване, и в резултат на това, ни отвеждат до най-първата форма АВАЯ, която е съществувала винаги, само че в потенциал.

Тя е съществувала като план за строителството на бъдещия дом, а ние сме реализирали тази АВАЯ в резултат на собствената си работа. Сякаш, съгласно този план и Творецът в нас, сами сме създали себе си, цялото мироздание. Разкрили сме Твореца вътре в себе си – а къде е бил Той дотогава? Не знаем – това е бил Ацмуто, Неговата непостижима същност, която не се облича в нищо.

Предоставили сме Му място и конкретен израз като сме реализирали Неговата АВАЯ в своето собствено желание. Затова, всичко съществува само вътре в човека, а извън него няма нито място, нито реалност – нищо.

Човекът, изучаващ кабала разбира, къде се намира, каква илюзорна реалност усеща, как  да излезе от нея към правилното усещане, и как то да го доведе до абсолютно истинската, съвършена форма.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.2011

[32005]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: